Psalms 90
1 A Prayer by Moses, the man of God. Lord, you have been our dwelling place for all generations.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Before the mountains were born, before you had formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, you are God.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 You turn man to destruction, saying, “Return, you children of men.”
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 For a thousand years in your sight are just like yesterday when it is past, like a watch in the night.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 You sweep them away as they sleep. In the morning they sprout like new grass.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 In the morning it sprouts and springs up. By evening, it is withered and dry.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 For we are consumed in your anger. We are troubled in your wrath.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 You have set our iniquities before you, our secret sins in the light of your presence.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 For all our days have passed away in your wrath. We bring our years to an end as a sigh.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 The days of our years are seventy, or even by reason of strength eighty years; yet their pride is but labour and sorrow, for it passes quickly, and we fly away.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Who knows the power of your anger, your wrath according to the fear that is due to you?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 So teach us to count our days, that we may gain a heart of wisdom.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Relent, LORD! How long? Have compassion on your servants!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Satisfy us in the morning with your loving kindness, that we may rejoice and be glad all our days.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Make us glad for as many days as you have afflicted us, for as many years as we have seen evil.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Let your work appear to your servants, your glory to their children.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Let the favour of the Lord our God be on us. Establish the work of our hands for us. Yes, establish the work of our hands.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
