Psalms 142

1 A contemplation by David, when he was in the cave. A Prayer. I cry with my voice to the LORD. With my voice, I ask the LORD for mercy.

Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 I pour out my complaint before him. I tell him my troubles.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

3 When my spirit was overwhelmed within me, you knew my route. On the path in which I walk, they have hidden a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

4 Look on my right, and see; for there is no one who is concerned for me. Refuge has fled from me. No one cares for my soul.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried to you, LORD. I said, “You are my refuge, my portion in the land of the living.”

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 Listen to my cry, for I am in desperate need. Deliver me from my persecutors, for they are too strong for me.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 Bring my soul out of prison, that I may give thanks to your name. The righteous will surround me, for you will be good to me.

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.