Psalms 102
1 A Prayer of the afflicted, when he is overwhelmed and pours out his complaint before the LORD. Hear my prayer, LORD! Let my cry come to you.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Don’t hide your face from me in the day of my distress. Turn your ear to me. Answer me quickly in the day when I call.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For my days consume away like smoke. My bones are burnt as a torch.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 My heart is blighted like grass, and withered, for I forget to eat my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 By reason of the voice of my groaning, my bones stick to my skin.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I am like a pelican of the wilderness. I have become as an owl of the waste places.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I watch, and have become like a sparrow that is alone on the housetop.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 My enemies reproach me all day. Those who are mad at me use my name as a curse.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 For I have eaten ashes like bread, and mixed my drink with tears,
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 because of your indignation and your wrath; for you have taken me up and thrown me away.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My days are like a long shadow. I have withered like grass.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 But you, LORD, will remain forever; your renown endures to all generations.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 You will arise and have mercy on Zion, for it is time to have pity on her. Yes, the set time has come.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For your servants take pleasure in her stones, and have pity on her dust.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 So the nations will fear the LORD’s name, all the kings of the earth your glory.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 For the LORD has built up Zion. He has appeared in his glory.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 He has responded to the prayer of the destitute, and has not despised their prayer.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 This will be written for the generation to come. A people which will be created will praise the LORD,
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 for he has looked down from the height of his sanctuary. From heaven, the LORD saw the earth,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 to hear the groans of the prisoner, to free those who are condemned to death,
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 that men may declare the LORD’s name in Zion, and his praise in Jerusalem,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 when the peoples are gathered together, the kingdoms, to serve the LORD.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He weakened my strength along the course. He shortened my days.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 I said, “My God, don’t take me away in the middle of my days. Your years are throughout all generations.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Of old, you laid the foundation of the earth. The heavens are the work of your hands.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 They will perish, but you will endure. Yes, all of them will wear out like a garment. You will change them like a cloak, and they will be changed.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 But you are the same. Your years will have no end.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The children of your servants will continue. Their offspring will be established before you.”
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
