Numbers 10
1 The LORD spoke to Moses, saying,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 “Make two shofars of silver. You shall make them of beaten work. You shall use them for the calling of the congregation and for the journeying of the camps.
Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
3 When they blow them, all the congregation shall gather themselves to you at the door of the Tent of Meeting.
Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 If they blow just one, then the princes, the heads of the thousands of Israel, shall gather themselves to you.
Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 When you blow an alarm, the camps that lie on the east side shall go forward.
А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
6 When you blow an alarm the second time, the camps that lie on the south side shall go forward. They shall blow an alarm for their journeys.
и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
7 But when the assembly is to be gathered together, you shall blow, but you shall not sound an alarm.
А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
8 “The sons of Aaron, the priests, shall blow the shofars. This shall be to you for a statute forever throughout your generations.
И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
9 When you go to war in your land against the adversary who oppresses you, then you shall sound an alarm with the shofars. Then you will be remembered before the LORD your God, and you will be saved from your enemies.
И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 “Also in the day of your gladness, and in your set feasts, and in the beginnings of your months, you shall blow the shofars over your burnt offerings, and over the sacrifices of your peace offerings; and they shall be to you for a memorial before your God. I am the LORD your God.”
И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
11 In the second year, in the second month, on the twentieth day of the month, the cloud was taken up from over the tabernacle of the covenant.
Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
12 The children of Israel went forward on their journeys out of the wilderness of Sinai; and the cloud stayed in the wilderness of Paran.
И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
13 They first went forward according to the commandment of the LORD by Moses.
Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
14 First, the standard of the camp of the children of Judah went forward according to their armies. Nahshon the son of Amminadab was over his army.
Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
15 Nethanel the son of Zuar was over the army of the tribe of the children of Issachar.
Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
16 Eliab the son of Helon was over the army of the tribe of the children of Zebulun.
А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
17 The tabernacle was taken down; and the sons of Gershon and the sons of Merari, who bore the tabernacle, went forward.
Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
18 The standard of the camp of Reuben went forward according to their armies. Elizur the son of Shedeur was over his army.
После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
19 Shelumiel the son of Zurishaddai was over the army of the tribe of the children of Simeon.
Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
20 Eliasaph the son of Deuel was over the army of the tribe of the children of Gad.
А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
21 The Kohathites set forward, bearing the sanctuary. The others set up the tabernacle before they arrived.
Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
22 The standard of the camp of the children of Ephraim set forward according to their armies. Elishama the son of Ammihud was over his army.
После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
23 Gamaliel the son of Pedahzur was over the army of the tribe of the children of Manasseh.
Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
24 Abidan the son of Gideoni was over the army of the tribe of the children of Benjamin.
А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
25 The standard of the camp of the children of Dan, which was the rear guard of all the camps, set forward according to their armies. Ahiezer the son of Ammishaddai was over his army.
После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
26 Pagiel the son of Ochran was over the army of the tribe of the children of Asher.
Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
27 Ahira the son of Enan was over the army of the tribe of the children of Naphtali.
А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28 Thus were the travels of the children of Israel according to their armies; and they went forward.
Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29 Moses said to Hobab, the son of Reuel the Midianite, Moses’ father-in-law, “We are journeying to the place of which the LORD said, ‘I will give it to you.’ Come with us, and we will treat you well; for the LORD has spoken good concerning Israel.”
В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
30 He said to him, “I will not go; but I will depart to my own land, and to my relatives.”
Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 Moses said, “Don’t leave us, please; because you know how we are to encamp in the wilderness, and you can be our eyes.
А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 It shall be, if you go with us—yes, it shall be—that whatever good the LORD does to us, we will do the same to you.”
И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 They set forward from the Mount of the LORD three days’ journey. The ark of the LORD’s covenant went before them three days’ journey, to seek out a resting place for them.
И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 The cloud of the LORD was over them by day, when they set forward from the camp.
И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 When the ark went forward, Moses said, “Rise up, LORD, and let your enemies be scattered! Let those who hate you flee before you!”
И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 When it rested, he said, “Return, LORD, to the ten thousands of the thousands of Israel.”
А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
