Job 4
1 Then Eliphaz the Temanite answered,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 “If someone ventures to talk with you, will you be grieved? But who can withhold himself from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Behold, you have instructed many, you have strengthened the weak hands.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Your words have supported him who was falling, you have made the feeble knees firm.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now it has come to you, and you faint. It touches you, and you are troubled.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Isn’t your piety your confidence? Isn’t the integrity of your ways your hope?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 “Remember, now, who ever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 According to what I have seen, those who plough iniquity and sow trouble, reap the same.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 By the breath of God they perish. By the blast of his anger are they consumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, the teeth of the young lions, are broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The old lion perishes for lack of prey. The cubs of the lioness are scattered abroad.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 “Now a thing was secretly brought to me. My ear received a whisper of it.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 fear came on me, and trembling, which made all my bones shake.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Then a spirit passed before my face. The hair of my flesh stood up.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It stood still, but I couldn’t discern its appearance. A form was before my eyes. Silence, then I heard a voice, saying,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 ‘Shall mortal man be more just than God? Shall a man be more pure than his Maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Behold, he puts no trust in his servants. He charges his angels with error.
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 How much more those who dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed before the moth!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Between morning and evening they are destroyed. They perish forever without any regarding it.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Isn’t their tent cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.’
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
