Job 2
1 Again, on the day when God’s sons came to present themselves before the LORD, Satan came also amongst them to present himself before the LORD.
И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 The LORD said to Satan, “Where have you come from?” Satan answered the LORD, and said, “From going back and forth in the earth, and from walking up and down in it.”
И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
3 The LORD said to Satan, “Have you considered my servant Job? For there is no one like him in the earth, a blameless and an upright man, one who fears God, and turns away from evil. He still maintains his integrity, although you incited me against him, to ruin him without cause.”
После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 Satan answered the LORD, and said, “Skin for skin. Yes, all that a man has he will give for his life.
А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
5 But stretch out your hand now, and touch his bone and his flesh, and he will renounce you to your face.”
Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
6 The LORD said to Satan, “Behold, he is in your hand. Only spare his life.”
И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 So Satan went out from the presence of the LORD, and struck Job with painful sores from the sole of his foot to his head.
Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
8 He took for himself a potsherd to scrape himself with, and he sat amongst the ashes.
И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 Then his wife said to him, “Do you still maintain your integrity? Renounce God, and die.”
Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 But he said to her, “You speak as one of the foolish women would speak. What? Shall we receive good at the hand of God, and shall we not receive evil?” In all this Job didn’t sin with his lips.
А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
11 Now when Job’s three friends heard of all this evil that had come on him, they each came from his own place: Eliphaz the Temanite, Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite; and they made an appointment together to come to sympathise with him and to comfort him.
А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 When they lifted up their eyes from a distance, and didn’t recognise him, they raised their voices, and wept; and they each tore his robe, and sprinkled dust on their heads towards the sky.
И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
13 So they sat down with him on the ground seven days and seven nights, and no one spoke a word to him, for they saw that his grief was very great.
И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
