Isaiah 5
1 Let me sing for my well beloved a song of my beloved about his vineyard. My beloved had a vineyard on a very fruitful hill.
Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
2 He dug it up, gathered out its stones, planted it with the choicest vine, built a tower in the middle of it, and also cut out a wine press in it. He looked for it to yield grapes, but it yielded wild grapes.
Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше сладко грозде, Но то роди диво.
3 “Now, inhabitants of Jerusalem and men of Judah, please judge between me and my vineyard.
И сега, ерусалимските жители и Юдовите мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
4 What could have been done more to my vineyard, that I have not done in it? Why, when I looked for it to yield grapes, did it yield wild grapes?
Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, То роди диво?
5 Now I will tell you what I will do to my vineyard. I will take away its hedge, and it will be eaten up. I will break down its wall, and it will be trampled down.
И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;
6 I will lay it a wasteland. It won’t be pruned or hoed, but it will grow briers and thorns. I will also command the clouds that they rain no rain on it.”
И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него,
7 For the vineyard of the LORD of Hosts is the house of Israel, and the men of Judah his pleasant plant. He looked for justice, but behold, oppression, for righteousness, but behold, a cry of distress.
Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.
8 Woe to those who join house to house, who lay field to field, until there is no room, and you are made to dwell alone in the middle of the land!
Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!
9 In my ears, the LORD of Hosts says: “Surely many houses will be desolate, even great and beautiful, unoccupied.
Господ на Силите ми казва в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави къщи;
10 For ten acres of vineyard shall yield one bath, and a homer of seed shall yield an efah.”
Защото десет уврата лозе ще дадат само един ват вино, И един кор семе ще даде само една ефа плод,
11 Woe to those who rise up early in the morning, that they may follow strong drink, who stay late into the night, until wine inflames them!
Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!
12 The harp, lyre, tambourine, and flute, with wine, are at their feasts; but they don’t respect the work of the LORD, neither have they considered the operation of his hands.
И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на делото на ръцете Му.
13 Therefore my people go into captivity for lack of knowledge. Their honourable men are famished, and their multitudes are parched with thirst.
Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,
14 Therefore Sheol has enlarged its desire, and opened its mouth without measure; and their glory, their multitude, their pomp, and he who rejoices amongst them, descend into it. (Sheol h7585)
Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И в нея слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях. (Sheol h7585)
15 So man is brought low, mankind is humbled, and the eyes of the arrogant ones are humbled;
И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;
16 but the LORD of Hosts is exalted in justice, and God the Holy One is sanctified in righteousness.
А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.
17 Then the lambs will graze as in their pasture, and strangers will eat the ruins of the rich.
Тогава ангелите ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.
18 Woe to those who draw iniquity with cords of falsehood, and wickedness as with cart rope,
Горко на ония, които теглят беззаконието си с въжета от лъжи, И грехът като с ремъци от товарна кола,
19 who say, “Let him make haste, let him hasten his work, that we may see it; let the counsel of the Holy One of Israel draw near and come, that we may know it!”
Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от светия Израилев, за да го разберем!
20 Woe to those who call evil good, and good evil; who put darkness for light, and light for darkness; who put bitter for sweet, and sweet for bitter!
Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
21 Woe to those who are wise in their own eyes, and prudent in their own sight!
Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!
22 Woe to those who are mighty to drink wine, and champions at mixing strong drink;
Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силно да подправят спиртно питие,
23 who acquit the guilty for a bribe, but deny justice for the innocent!
Които за дарове оправдават беззаконника И отнемат от праведника правото му!
24 Therefore as the tongue of fire devours the stubble, and as the dry grass sinks down in the flame, so their root shall be as rottenness, and their blossom shall go up as dust, because they have rejected the law of the LORD of Hosts, and despised the word of the Holy One of Israel.
Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще вазлезе като прах. Защото отхвълиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.
25 Therefore the LORD’s anger burns against his people, and he has stretched out his hand against them and has struck them. The mountains tremble, and their dead bodies are as refuse in the middle of the streets. For all this, his anger is not turned away, but his hand is still stretched out.
За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потрепераха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
26 He will lift up a banner to the nations from far away, and he will whistle for them from the end of the earth. Behold, they will come speedily and swiftly.
И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки от тях от края на земята; И, Ето, те скоро ще дойдат набързо.
27 No one shall be weary nor stumble amongst them; no one shall slumber nor sleep, neither shall the belt of their waist be untied, nor the strap of their sandals be broken,
Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.
28 whose arrows are sharp, and all their bows bent. Their horses’ hoofs will be like flint, and their wheels like a whirlwind.
Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.
29 Their roaring will be like a lioness. They will roar like young lions. Yes, they shall roar, and seize their prey and carry it off, and there will be no one to deliver.
Ревът им ще бъде като на лъв: Те ще реват като млади лъвове; Да! Ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.
30 They will roar against them in that day like the roaring of the sea. If one looks to the land, behold, darkness and distress. The light is darkened in its clouds.
И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя, И виделината помрачена през облаците й.
