Psalms 44
1 For the Chief Musician. By the sons of Korah. A contemplative psalm. We have heard with our ears, God; our fathers have told us what work you did in their days, in the days of old.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 You drove out the nations with your hand, but you planted them. You afflicted the peoples, but you spread them abroad.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 For they didn’t get the land in possession by their own sword, neither did their own arm save them; but your right hand, your arm, and the light of your face, because you were favorable to them.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 God, you are my King. Command victories for Jacob!
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Through you, we will push down our adversaries. Through your name, we will tread down those who rise up against us.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 For I will not trust in my bow, neither will my sword save me.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 But you have saved us from our adversaries, and have shamed those who hate us.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 In God we have made our boast all day long. We will give thanks to your name forever. (Selah)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 But now you rejected us, and brought us to dishonor, and don’t go out with our armies.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 You make us turn back from the adversary. Those who hate us take plunder for themselves.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 You have made us like sheep for food, and have scattered us among the nations.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 You sell your people for nothing, and have gained nothing from their sale.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 You make us a reproach to our neighbors, a scoffing and a derision to those who are around us.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 You make us a byword among the nations, a shaking of the head among the peoples.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 All day long my dishonor is before me, and shame covers my face,
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 at the taunt of one who reproaches and verbally abuses, because of the enemy and the avenger.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All this has come on us, yet we haven’t forgotten you. We haven’t been false to your covenant.
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Our heart has not turned back, neither have our steps strayed from your path,
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 though you have crushed us in the haunt of jackals, and covered us with the shadow of death.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If we have forgotten the name of our God, or spread out our hands to a strange god,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 won’t God search this out? For he knows the secrets of the heart.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Yes, for your sake we are killed all day long. We are regarded as sheep for the slaughter.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Wake up! Why do you sleep, Lord? Arise! Don’t reject us forever.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Why do you hide your face, and forget our affliction and our oppression?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 For our soul is bowed down to the dust. Our body clings to the earth.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Rise up to help us. Redeem us for your loving kindness’ sake.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
