Proverbs 5
1 My son, pay attention to my wisdom. Turn your ear to my understanding,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 that you may maintain discretion, that your lips may preserve knowledge.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 For the lips of an adulteress drip honey. Her mouth is smoother than oil,
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 but in the end she is as bitter as wormwood, and as sharp as a two-edged sword.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 She gives no thought to the way of life. Her ways are crooked, and she doesn’t know it.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Now therefore, my sons, listen to me. Don’t depart from the words of my mouth.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Remove your way far from her. Don’t come near the door of her house,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 lest you give your honor to others, and your years to the cruel one;
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 lest strangers feast on your wealth, and your labors enrich another man’s house.
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 You will groan at your latter end, when your flesh and your body are consumed,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 and say, “How I have hated instruction, and my heart despised reproof.
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 I haven’t obeyed the voice of my teachers, nor turned my ear to those who instructed me!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 I have come to the brink of utter ruin, among the gathered assembly.”
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink water out of your own cistern, running water out of your own well.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Should your springs overflow in the streets, streams of water in the public squares?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be for yourself alone, not for strangers with you.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Let your spring be blessed. Rejoice in the wife of your youth.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 A loving doe and a graceful deer— let her breasts satisfy you at all times. Be captivated always with her love.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 For why should you, my son, be captivated with an adulteress? Why embrace the bosom of another?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For the ways of man are before Yahweh’s eyes. He examines all his paths.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 The evil deeds of the wicked ensnare him. The cords of his sin hold him firmly.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 He will die for lack of instruction. In the greatness of his folly, he will go astray.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
