Matthew 14
1 At that time, Herod the tetrarch heard the report concerning Jesus,
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 and said to his servants, “This is John the Baptizer. He is risen from the dead. That is why these powers work in him.”
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 For Herod had arrested John, bound him, and put him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 For John said to him, “It is not lawful for you to have her.”
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 When he would have put him to death, he feared the multitude, because they counted him as a prophet.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 But when Herod’s birthday came, the daughter of Herodias danced among them and pleased Herod.
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 Therefore he promised with an oath to give her whatever she should ask.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 She, being prompted by her mother, said, “Give me here on a platter the head of John the Baptizer.”
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 The king was grieved, but for the sake of his oaths and of those who sat at the table with him, he commanded it to be given,
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 and he sent and beheaded John in the prison.
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 His head was brought on a platter and given to the young lady; and she brought it to her mother.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 His disciples came, took the body, and buried it. Then they went and told Jesus.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 Now when Jesus heard this, he withdrew from there in a boat to a deserted place apart. When the multitudes heard it, they followed him on foot from the cities.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 Jesus went out, and he saw a great multitude. He had compassion on them and healed their sick.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 When evening had come, his disciples came to him, saying, “This place is deserted, and the hour is already late. Send the multitudes away, that they may go into the villages, and buy themselves food.”
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 But Jesus said to them, “They don’t need to go away. You give them something to eat.”
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 They told him, “We only have here five loaves and two fish.”
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 He said, “Bring them here to me.”
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 He commanded the multitudes to sit down on the grass; and he took the five loaves and the two fish, and looking up to heaven, he blessed, broke and gave the loaves to the disciples; and the disciples gave to the multitudes.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 They all ate and were filled. They took up twelve baskets full of that which remained left over from the broken pieces.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 Those who ate were about five thousand men, in addition to women and children.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 Immediately Jesus made the disciples get into the boat and go ahead of him to the other side, while he sent the multitudes away.
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 After he had sent the multitudes away, he went up into the mountain by himself to pray. When evening had come, he was there alone.
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 But the boat was now in the middle of the sea, distressed by the waves, for the wind was contrary.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 In the fourth watch of the night, Jesus came to them, walking on the sea.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 When the disciples saw him walking on the sea, they were troubled, saying, “It’s a ghost!” and they cried out for fear.
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 But immediately Jesus spoke to them, saying, “Cheer up! It is I! Don’t be afraid.”
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 Peter answered him and said, “Lord, if it is you, command me to come to you on the waters.”
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 He said, “Come!” Peter stepped down from the boat and walked on the waters to come to Jesus.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 But when he saw that the wind was strong, he was afraid, and beginning to sink, he cried out, saying, “Lord, save me!”
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 Immediately Jesus stretched out his hand, took hold of him, and said to him, “You of little faith, why did you doubt?”
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 When they got up into the boat, the wind ceased.
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 Those who were in the boat came and worshiped him, saying, “You are truly the Son of God!”
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 When they had crossed over, they came to the land of Gennesaret.
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 When the people of that place recognized him, they sent into all that surrounding region and brought to him all who were sick;
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 and they begged him that they might just touch the fringe of his garment. As many as touched it were made whole.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
