Luke 9
1 He called the twelve together and gave them power and authority over all demons, and to cure diseases.
И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 He sent them out to preach God’s Kingdom and to heal the sick.
И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 He said to them, “Take nothing for your journey—no staffs, nor wallet, nor bread, nor money. Don’t have two tunics each.
И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 Into whatever house you enter, stay there, and depart from there.
И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
5 As many as don’t receive you, when you depart from that city, shake off even the dust from your feet for a testimony against them.”
И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
6 They departed and went throughout the villages, preaching the Good News and healing everywhere.
И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
7 Now Herod the tetrarch heard of all that was done by him; and he was very perplexed, because it was said by some that John had risen from the dead,
А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 and by some that Elijah had appeared, and by others that one of the old prophets had risen again.
други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 Herod said, “I beheaded John, but who is this about whom I hear such things?” He sought to see him.
И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 The apostles, when they had returned, told him what things they had done. He took them and withdrew apart to a desert region of a city called Bethsaida.
И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
11 But the multitudes, perceiving it, followed him. He welcomed them, spoke to them of God’s Kingdom, and he cured those who needed healing.
А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 The day began to wear away; and the twelve came and said to him, “Send the multitude away, that they may go into the surrounding villages and farms and lodge and get food, for we are here in a deserted place.”
И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 But he said to them, “You give them something to eat.” They said, “We have no more than five loaves and two fish, unless we should go and buy food for all these people.”
Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,
14 For they were about five thousand men. He said to his disciples, “Make them sit down in groups of about fifty each.”
(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 They did so, and made them all sit down.
Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 He took the five loaves and the two fish, and looking up to the sky, he blessed them, broke them, and gave them to the disciples to set before the multitude.
А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 They ate and were all filled. They gathered up twelve baskets of broken pieces that were left over.
И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 As he was praying alone, the disciples were near him, and he asked them, “Who do the multitudes say that I am?”
И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
19 They answered, “‘John the Baptizer,’ but others say, ‘Elijah,’ and others, that one of the old prophets has risen again.”
А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 He said to them, “But who do you say that I am?” Peter answered, “The Christ of God.”
Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 But he warned them and commanded them to tell this to no one,
А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 saying, “The Son of Man must suffer many things, and be rejected by the elders, chief priests, and scribes, and be killed, and the third day be raised up.”
Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 He said to all, “If anyone desires to come after me, let him deny himself, take up his cross, and follow me.
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
24 For whoever desires to save his life will lose it, but whoever will lose his life for my sake will save it.
Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 For what does it profit a man if he gains the whole world, and loses or forfeits his own self?
Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 For whoever will be ashamed of me and of my words, of him will the Son of Man be ashamed when he comes in his glory, and the glory of the Father, and of the holy angels.
Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 But I tell you the truth: There are some of those who stand here who will in no way taste of death until they see God’s Kingdom.”
А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
28 About eight days after these sayings, he took with him Peter, John, and James, and went up onto the mountain to pray.
И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 As he was praying, the appearance of his face was altered, and his clothing became white and dazzling.
И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
30 Behold, two men were talking with him, who were Moses and Elijah,
И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 who appeared in glory and spoke of his departure, which he was about to accomplish at Jerusalem.
които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 Now Peter and those who were with him were heavy with sleep, but when they were fully awake, they saw his glory, and the two men who stood with him.
А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 As they were parting from him, Peter said to Jesus, “Master, it is good for us to be here. Let’s make three tents: one for you, one for Moses, and one for Elijah,” not knowing what he said.
И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
34 While he said these things, a cloud came and overshadowed them, and they were afraid as they entered into the cloud.
И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 A voice came out of the cloud, saying, “This is my beloved Son. Listen to him!”
И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
36 When the voice came, Jesus was found alone. They were silent, and told no one in those days any of the things which they had seen.
И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 On the next day, when they had come down from the mountain, a great multitude met him.
И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 Behold, a man from the crowd called out, saying, “Teacher, I beg you to look at my son, for he is my only born child.
И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 Behold, a spirit takes him, he suddenly cries out, and it convulses him so that he foams; and it hardly departs from him, bruising him severely.
И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 I begged your disciples to cast it out, and they couldn’t.”
И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Jesus answered, “Faithless and perverse generation, how long shall I be with you and bear with you? Bring your son here.”
Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 While he was still coming, the demon threw him down and convulsed him violently. But Jesus rebuked the unclean spirit, healed the boy, and gave him back to his father.
И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 They were all astonished at the majesty of God. But while all were marveling at all the things which Jesus did, he said to his disciples,
И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
44 “Let these words sink into your ears, for the Son of Man will be delivered up into the hands of men.”
Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 But they didn’t understand this saying. It was concealed from them, that they should not perceive it, and they were afraid to ask him about this saying.
Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 An argument arose among them about which of them was the greatest.
И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 Jesus, perceiving the reasoning of their hearts, took a little child, and set him by his side,
А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 and said to them, “Whoever receives this little child in my name receives me. Whoever receives me receives him who sent me. For whoever is least among you all, this one will be great.”
Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 John answered, “Master, we saw someone casting out demons in your name, and we forbade him, because he doesn’t follow with us.”
А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
50 Jesus said to him, “Don’t forbid him, for he who is not against us is for us.”
А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 It came to pass, when the days were near that he should be taken up, he intently set his face to go to Jerusalem
И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 and sent messengers before his face. They went and entered into a village of the Samaritans, so as to prepare for him.
И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 They didn’t receive him, because he was traveling with his face set toward Jerusalem.
Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54 When his disciples, James and John, saw this, they said, “Lord, do you want us to command fire to come down from the sky and destroy them, just as Elijah did?”
Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 But he turned and rebuked them, “You don’t know of what kind of spirit you are.
А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 For the Son of Man didn’t come to destroy men’s lives, but to save them.” They went to another village.
И отидоха в друго село.
57 As they went on the way, a certain man said to him, “I want to follow you wherever you go, Lord.”
А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Jesus said to him, “The foxes have holes and the birds of the sky have nests, but the Son of Man has no place to lay his head.”
Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 He said to another, “Follow me!” But he said, “Lord, allow me first to go and bury my father.”
А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
60 But Jesus said to him, “Leave the dead to bury their own dead, but you go and announce God’s Kingdom.”
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 Another also said, “I want to follow you, Lord, but first allow me to say good-bye to those who are at my house.”
Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 But Jesus said to him, “No one, having put his hand to the plow and looking back, is fit for God’s Kingdom.”
А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
