Luke 16
1 He also said to his disciples, “There was a certain rich man who had a manager. An accusation was made to him that this man was wasting his possessions.
О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
2 He called him, and said to him, ‘What is this that I hear about you? Give an accounting of your management, for you can no longer be manager.’
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 “The manager said within himself, ‘What will I do, seeing that my lord is taking away the management position from me? I don’t have strength to dig. I am ashamed to beg.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 I know what I will do, so that when I am removed from management, they may receive me into their houses.’
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 Calling each one of his lord’s debtors to him, he said to the first, ‘How much do you owe to my lord?’
И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 He said, ‘A hundred batos of oil.’ He said to him, ‘Take your bill, and sit down quickly and write fifty.’
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 Then he said to another, ‘How much do you owe?’ He said, ‘A hundred cors of wheat.’ He said to him, ‘Take your bill, and write eighty.’
После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 “His lord commended the dishonest manager because he had done wisely, for the children of this world are, in their own generation, wiser than the children of the light. (aiōn g165)
И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
9 I tell you, make for yourselves friends by means of unrighteous mammon, so that when you fail, they may receive you into the eternal tents. (aiōnios g166)
И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
10 He who is faithful in a very little is faithful also in much. He who is dishonest in a very little is also dishonest in much.
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 If therefore you have not been faithful in the unrighteous mammon, who will commit to your trust the true riches?
И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 If you have not been faithful in that which is another’s, who will give you that which is your own?
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 No servant can serve two masters, for either he will hate the one and love the other; or else he will hold to one and despise the other. You aren’t able to serve God and Mammon.”
Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 The Pharisees, who were lovers of money, also heard all these things, and they scoffed at him.
Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 He said to them, “You are those who justify yourselves in the sight of men, but God knows your hearts. For that which is exalted among men is an abomination in the sight of God.
И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 “The law and the prophets were until John. From that time the Good News of God’s Kingdom is preached, and everyone is forcing his way into it.
Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 But it is easier for heaven and earth to pass away than for one tiny stroke of a pen in the law to fall.
Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 “Everyone who divorces his wife and marries another commits adultery. He who marries one who is divorced from a husband commits adultery.
Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 “Now there was a certain rich man, and he was clothed in purple and fine linen, living in luxury every day.
Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 A certain beggar, named Lazarus, was taken to his gate, full of sores,
Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 and desiring to be fed with the crumbs that fell from the rich man’s table. Yes, even the dogs came and licked his sores.
като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
22 The beggar died, and he was carried away by the angels to Abraham’s bosom. The rich man also died and was buried.
Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
23 In Hades, he lifted up his eyes, being in torment, and saw Abraham far off, and Lazarus at his bosom. (Hadēs g86)
И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
24 He cried and said, ‘Father Abraham, have mercy on me, and send Lazarus, that he may dip the tip of his finger in water and cool my tongue! For I am in anguish in this flame.’
И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 “But Abraham said, ‘Son, remember that you, in your lifetime, received your good things, and Lazarus, in the same way, bad things. But here he is now comforted and you are in anguish.
Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 Besides all this, between us and you there is a great gulf fixed, that those who want to pass from here to you are not able, and that no one may cross over from there to us.’
И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 “He said, ‘I ask you therefore, father, that you would send him to my father’s house—
А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 for I have five brothers—that he may testify to them, so they won’t also come into this place of torment.’
защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 “But Abraham said to him, ‘They have Moses and the prophets. Let them listen to them.’
Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
30 “He said, ‘No, father Abraham, but if one goes to them from the dead, they will repent.’
А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 “He said to him, ‘If they don’t listen to Moses and the prophets, neither will they be persuaded if one rises from the dead.’”
И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
