Luke 12
1 Meanwhile, when a multitude of many thousands had gathered together, so much so that they trampled on each other, he began to tell his disciples first of all, “Beware of the yeast of the Pharisees, which is hypocrisy.
Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 But there is nothing covered up that will not be revealed, nor hidden that will not be known.
Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
3 Therefore whatever you have said in the darkness will be heard in the light. What you have spoken in the ear in the inner rooms will be proclaimed on the housetops.
Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
4 “I tell you, my friends, don’t be afraid of those who kill the body, and after that have no more that they can do.
А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
5 But I will warn you whom you should fear. Fear him who after he has killed, has power to cast into Gehenna. Yes, I tell you, fear him. (Geenna g1067)
Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
6 “Aren’t five sparrows sold for two assaria coins? Not one of them is forgotten by God.
Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 But the very hairs of your head are all counted. Therefore don’t be afraid. You are of more value than many sparrows.
Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
8 “I tell you, everyone who confesses me before men, the Son of Man will also confess before the angels of God;
И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
9 but he who denies me in the presence of men will be denied in the presence of God’s angels.
но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10 Everyone who speaks a word against the Son of Man will be forgiven, but those who blaspheme against the Holy Spirit will not be forgiven.
И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
11 When they bring you before the synagogues, the rulers, and the authorities, don’t be anxious how or what you will answer or what you will say;
И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
12 for the Holy Spirit will teach you in that same hour what you must say.”
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
13 One of the multitude said to him, “Teacher, tell my brother to divide the inheritance with me.”
И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
14 But he said to him, “Man, who made me a judge or an arbitrator over you?”
А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
15 He said to them, “Beware! Keep yourselves from covetousness, for a man’s life doesn’t consist of the abundance of the things which he possesses.”
И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 He spoke a parable to them, saying, “The ground of a certain rich man produced abundantly.
И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 He reasoned within himself, saying, ‘What will I do, because I don’t have room to store my crops?’
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
18 He said, ‘This is what I will do. I will pull down my barns, build bigger ones, and there I will store all my grain and my goods.
И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 I will tell my soul, “Soul, you have many goods laid up for many years. Take your ease, eat, drink, and be merry.”’
И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 “But God said to him, ‘You foolish one, tonight your soul is required of you. The things which you have prepared—whose will they be?’
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
21 So is he who lays up treasure for himself, and is not rich toward God.”
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 He said to his disciples, “Therefore I tell you, don’t be anxious for your life, what you will eat, nor yet for your body, what you will wear.
Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 Life is more than food, and the body is more than clothing.
Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Consider the ravens: they don’t sow, they don’t reap, they have no warehouse or barn, and God feeds them. How much more valuable are you than birds!
Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 Which of you by being anxious can add a cubit to his height?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 If then you aren’t able to do even the least things, why are you anxious about the rest?
И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Consider the lilies, how they grow. They don’t toil, neither do they spin; yet I tell you, even Solomon in all his glory was not arrayed like one of these.
Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 But if this is how God clothes the grass in the field, which today exists and tomorrow is cast into the oven, how much more will he clothe you, O you of little faith?
И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
29 “Don’t seek what you will eat or what you will drink; neither be anxious.
И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 For the nations of the world seek after all of these things, but your Father knows that you need these things.
защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 But seek God’s Kingdom, and all these things will be added to you.
Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
32 “Don’t be afraid, little flock, for it is your Father’s good pleasure to give you the Kingdom.
Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Sell what you have and give gifts to the needy. Make for yourselves purses which don’t grow old, a treasure in the heavens that doesn’t fail, where no thief approaches and no moth destroys.
Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 For where your treasure is, there will your heart be also.
Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 “Let your waist be dressed and your lamps burning.
Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 Be like men watching for their lord when he returns from the wedding feast, that when he comes and knocks, they may immediately open to him.
и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Blessed are those servants whom the lord will find watching when he comes. Most certainly I tell you that he will dress himself, make them recline, and will come and serve them.
Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
38 They will be blessed if he comes in the second or third watch and finds them so.
И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
39 But know this, that if the master of the house had known in what hour the thief was coming, he would have watched and not allowed his house to be broken into.
Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
40 Therefore be ready also, for the Son of Man is coming in an hour that you don’t expect him.”
Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
41 Peter said to him, “Lord, are you telling this parable to us, or to everybody?”
Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
42 The Lord said, “Who then is the faithful and wise steward, whom his lord will set over his household, to give them their portion of food at the right times?
Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
43 Blessed is that servant whom his lord will find doing so when he comes.
Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
44 Truly I tell you that he will set him over all that he has.
Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
45 But if that servant says in his heart, ‘My lord delays his coming,’ and begins to beat the menservants and the maidservants, and to eat and drink and to be drunken,
Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
46 then the lord of that servant will come in a day when he isn’t expecting him and in an hour that he doesn’t know, and will cut him in two, and place his portion with the unfaithful.
то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
47 That servant who knew his lord’s will, and didn’t prepare nor do what he wanted, will be beaten with many stripes,
И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
48 but he who didn’t know, and did things worthy of stripes, will be beaten with few stripes. To whomever much is given, of him will much be required; and to whom much was entrusted, of him more will be asked.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
49 “I came to throw fire on the earth. I wish it were already kindled.
Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
50 But I have a baptism to be baptized with, and how distressed I am until it is accomplished!
Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
51 Do you think that I have come to give peace in the earth? I tell you, no, but rather division.
Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 For from now on, there will be five in one house divided, three against two, and two against three.
Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
53 They will be divided, father against son, and son against father; mother against daughter, and daughter against her mother; mother-in-law against her daughter-in-law, and daughter-in-law against her mother-in-law.”
Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
54 He said to the multitudes also, “When you see a cloud rising from the west, immediately you say, ‘A shower is coming,’ and so it happens.
Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 When a south wind blows, you say, ‘There will be a scorching heat,’ and it happens.
И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
56 You hypocrites! You know how to interpret the appearance of the earth and the sky, but how is it that you don’t interpret this time?
Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 “Why don’t you judge for yourselves what is right?
А защо и от само себе си не съдите що е право?
58 For when you are going with your adversary before the magistrate, try diligently on the way to be released from him, lest perhaps he drag you to the judge, and the judge deliver you to the officer, and the officer throw you into prison.
Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
59 I tell you, you will by no means get out of there until you have paid the very last penny.”
Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
