Acts 18
1 After these things Paul departed from Athens and came to Corinth.
Тунчи о Павло жылятар андай Афиноря и авиля андо Коринфо.
2 He found a certain Jew named Aquila, a man of Pontus by race, who had recently come from Italy with his wife Priscilla, because Claudius had commanded all the Jews to depart from Rome. He came to them,
Котэ вов дикхля иудеёс, савэс акхарэнас Акила, андав Понто. Вов найдэлмут авиля андай Италия пэстиря ромняса Прискиласа, колэсти со императоро Клавдиё припхэндя всаворэнди иудеёнди тэ ужан андав Римо. О Павло авиля тэ дикхэл лэн.
3 and because he practiced the same trade, he lived with them and worked, for by trade they were tent makers.
Ай лэндэ сас екх бути лэ Павлоса: онэ терэнас катуны, и колэсти Павло ашыляпэ лэндэ, кай тэ жувэл и терэл бути лэнца.
4 He reasoned in the synagogue every Sabbath and persuaded Jews and Greeks.
Кажно субота вов дэлас дума андэ синагога лэ иудеёнца тай лэ греконэнца, кай тэ анэл лэн кав патявимос.
5 When Silas and Timothy came down from Macedonia, Paul was compelled by the Spirit, testifying to the Jews that Jesus was the Christ.
Ай кала андай Македония авиле Сила тай Тимофеё, о Павло отдя всавори пэстири вряма кай тэ пхэнэл о лав, допхэнэлас иудеёнди пала кода, со Исусо исин Христосо.
6 When they opposed him and blasphemed, he shook out his clothing and said to them, “Your blood be on your own heads! I am clean. From now on, I will go to the Gentiles!”
Нэ кала онэ линэ тэ протисавэн и тэ акушэн лэс, вов обмардя о прахо пай пэстири йида тай пхэндя: — Кала тумэ хасавэна, када тумаро ужылимос! Мэ жужо, и акана жав кай найиудеёря.
7 He departed there and went into the house of a certain man named Justus, one who worshiped God, whose house was next door to the synagogue.
Тунчи Павло выжыля андай синагога и жыля андо чер, саво сас пашэ. Котэ жувэлас Титиё Иусто, мануш, саво тэлёлас лэ Дэвлэсти.
8 Crispus, the ruler of the synagogue, believed in the Lord with all his house. Many of the Corinthians, when they heard, believed and were baptized.
Ай пхурэдэр синагогако Криспо и всаворэ, ко жувэнас андо лэско чер, патяйле андо Рай. И бут андай коринфяноря, савэ ашунэнас лэ Павлос, патяйле и сас болдэ андо паи.
9 The Lord said to Paul in the night by a vision, “Don’t be afraid, but speak and don’t be silent;
Екхвар рятяса о Рай пхэндя лэ Павлости андо суно: — На дара! Роспхэн майбут и на ашмулком.
10 for I am with you, and no one will attack you to harm you, for I have many people in this city.”
Мэ туса, и нико на терэла тути вырито. Андэ кадва форо исин бут Мэрнэн манушэн.
11 He lived there a year and six months, teaching the word of God among them.
О Павло прожудя котэ екх епашэса бэрш тай сытярэлас лэн Дэвлэстирэ лавэсти.
12 But when Gallio was proconsul of Achaia, the Jews with one accord rose up against Paul and brought him before the judgment seat,
Ай андэ кодья вряма, кала о Галионо сас проконсуло андэ Ахаия, иудеёря стидэпэ, нахукле по Павло тай андэ лэс по сындо.
13 saying, “This man persuades men to worship God contrary to the law.”
Онэ ашыле тэ ужылисарэн лэс: — Кадва мануш сытярэл лэ манушэн тэ тэлён лэ Дэвлэсти най кадя, сар сытярэл амаро Законо.
14 But when Paul was about to open his mouth, Gallio said to the Jews, “If indeed it were a matter of wrong or of wicked crime, you Jews, it would be reasonable that I should bear with you;
Павло инке нисо на пхэндя, сар о Галионо обрисайля кай иудеёря: — Иудеёря, сар тумэ б ужылисарэнас лэс андэ кода, со вов тердя варисаво найчячимос чи сави-то бида, тунчи мэ выашунавас бы тумэндар.
15 but if they are questions about words and names and your own law, look to it yourselves. For I don’t want to be a judge of these matters.”
Нэ сар катэ тумэ споринпэ палав сытяримос тай алава андав тумаро Законо, тунчи розлэн када ежэнэ. Мэ на камав тэ авав сындомареса андэ кала рындоря.
16 So he drove them from the judgment seat.
И вов вытрадя лэн андав сындо.
17 Then all the Greeks seized Sosthenes, the ruler of the synagogue, and beat him before the judgment seat. Gallio didn’t care about any of these things.
Тунчи всаворэ схутилдэ пхурэдэрэс синагогако Сосфэнос тай ашыле тэ марэн лэс англав сындомарёско тхан, нэ Галионо на закамля нисо тэ терэл.
18 Paul, having stayed after this many more days, took his leave of the brothers, and sailed from there for Syria, together with Priscilla and Aquila. He shaved his head in Cenchreae, for he had a vow.
Ай о Павло сас инке бут деса лэ пхралэнца. Тунчи вов простисайля лэнца и екхэтанэ лэ Прискиласа и Акиласа плывисардя андэ Сирия. Павло варикала дя лав Дэвлэсти и майанглал, сар тэ плывисарэл, вов обшындя пэстирэ бал андэ Кенхрэя.
19 He came to Ephesus, and he left them there; but he himself entered into the synagogue and reasoned with the Jews.
Онэ авиле андо Эфесо. Котэ о Павло ашадя Прискилас и Акилас, ай ежэно жыля андэ синагога и дэлас дума лэ иудеёнца.
20 When they asked him to stay with them a longer time, he declined;
Онэ мангле лэс тэ ашэлпэ лэнца пэ сави-то вряма, нэ вов отпхэндя.
21 but taking his leave of them, he said, “I must by all means keep this coming feast in Jerusalem, but I will return again to you if God wills.” Then he set sail from Ephesus.
— Мэ рисавава, сар авэла пэ када Дэвлэстири воля, — пхэндя Павло, ай тунчи простисайля лэнца тай плывисардя андав Эфесо.
22 When he had landed at Caesarea, he went up and greeted the assembly, and went down to Antioch.
Вов вщиля пав кораблё андэ Кесария, авиля андо Иерусалимо, дикхляпэ лэ кхандиряса и жыля андэ Антиохия.
23 Having spent some time there, he departed and went through the region of Galatia and Phrygia, in order, establishing all the disciples.
Павло пожудя сави-то вряма андэ Антиохия, ай тунчи вов жыля черэз Галатия и Фригия и пав дром подритярэлас лавэса всаворэ сытярнэн.
24 Now a certain Jew named Apollos, an Alexandrian by race, an eloquent man, came to Ephesus. He was mighty in the Scriptures.
Тунчи андо Эфесо авиля иудеё, савэс акхарэнас Аполосо. Вов выбариля андэ Александрия и сас ервало мануш, саво мишто жанэлас Пистросаримос.
25 This man had been instructed in the way of the Lord; and being fervent in spirit, he spoke and taught accurately the things concerning Jesus, although he knew only the baptism of John.
Вов сас сытярдо Раестирэ Дромэсти и фартэ пхабардэс дэлас дума и пав чячимос сытярэлас палав Исусо, ай ежэно качи жанэлас болдимос Иоаноско.
26 He began to speak boldly in the synagogue. But when Priscilla and Aquila heard him, they took him aside, and explained to him the way of God more accurately.
Аполосо ашыля бидарако тэ роспхэнэл андэ синагога, ай кала Прискила и Акила ашунэнас лэс, онэ акхардэ лэс пэстэ и маймишто роспхэндэ лэсти палав Дром Дэвлэско.
27 When he had determined to pass over into Achaia, the brothers encouraged him; and wrote to the disciples to receive him. When he had come, he greatly helped those who had believed through grace;
Тунчи Аполосо камля тэ жал андэ Ахаия. Пхрала подритярдэ лэс тай пистросардэ лил сытярнэнди, кай мангле лэн тэ прилэн Аполосос. И кала вов авиля кордэ, бут поможысардя колэнди, ко патяйля пав Дэвлэско мищимос.
28 for he powerfully refuted the Jews, publicly showing by the Scriptures that Jesus was the Christ.
Пэ якха всаворэндар Аполосо зоралэс допхэнэлас лэ иудеёнди андав Пистросаримос, со Исусо исин Христосо.
