Luke 4
1 Jesus, full of the Holy Spirit, returned from the Jordan and was led by the Spirit into the wilderness
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 for forty days, being tempted by the devil. He ate nothing in those days. Afterward, when they were completed, he was hungry.
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 The devil said to him, “If you are the Son of God, command this stone to become bread.”
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 Jesus answered him, saying, “It is written, ‘Man shall not live by bread alone, but by every word of God.’”
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 The devil, leading him up on a high mountain, showed him all the kingdoms of the world in a moment of time.
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 The devil said to him, “I will give you all this authority and their glory, for it has been delivered to me, and I give it to whomever I want.
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 If you therefore will worship before me, it will all be yours.”
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 Jesus answered him, “Get behind me, Satan! For it is written, ‘You shall worship the Lord your God, and you shall serve him only.’”
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 He led him to Jerusalem and set him on the pinnacle of the temple, and said to him, “If you are the Son of God, cast yourself down from here,
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 for it is written, ‘He will put his angels in charge of you, to guard you;’
защото е писано:
11 and, ‘On their hands they will bear you up, lest perhaps you dash your foot against a stone.’”
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 Jesus answering, said to him, “It has been said, ‘You shall not tempt the Lord your God.’”
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 When the devil had completed every temptation, he departed from him until another time.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 Jesus returned in the power of the Spirit into Galilee, and news about him spread through all the surrounding area.
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 He taught in their synagogues, being glorified by all.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 He came to Nazareth, where he had been brought up. He entered, as was his custom, into the synagogue on the Sabbath day, and stood up to read.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 The book of the prophet Isaiah was handed to him. He opened the book, and found the place where it was written,
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 “The Spirit of the Lord is on me, because he has anointed me to preach good news to the poor. He has sent me to heal the broken hearted, to proclaim release to the captives, recovering of sight to the blind, to deliver those who are crushed,
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 and to proclaim the acceptable year of the Lord.”
да проглася благоприятната Господна година".
20 He closed the book, gave it back to the attendant, and sat down. The eyes of all in the synagogue were fastened on him.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 He began to tell them, “Today, this Scripture has been fulfilled in your hearing.”
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 All testified about him and wondered at the gracious words which proceeded out of his mouth; and they said, “Isn’t this Joseph’s son?”
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 He said to them, “Doubtless you will tell me this proverb, ‘Physician, heal yourself! Whatever we have heard done at Capernaum, do also here in your hometown.’”
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 He said, “Most certainly I tell you, no prophet is acceptable in his hometown.
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 But truly I tell you, there were many widows in Israel in the days of Elijah, when the sky was shut up three years and six months, when a great famine came over all the land.
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 Elijah was sent to none of them, except to Zarephath, in the land of Sidon, to a woman who was a widow.
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 There were many lepers in Israel in the time of Elisha the prophet, yet not one of them was cleansed, except Naaman, the Syrian.”
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 They were all filled with wrath in the synagogue as they heard these things.
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 They rose up, threw him out of the city, and led him to the brow of the hill that their city was built on, that they might throw him off the cliff.
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 But he, passing through the middle of them, went his way.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 He came down to Capernaum, a city of Galilee. He was teaching them on the Sabbath day,
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 and they were astonished at his teaching, for his word was with authority.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 In the synagogue there was a man who had a spirit of an unclean demon; and he cried out with a loud voice,
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 saying, “Ah! what have we to do with you, Jesus of Nazareth? Have you come to destroy us? I know who you are: the Holy One of God!”
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Jesus rebuked him, saying, “Be silent and come out of him!” When the demon had thrown him down in the middle of them, he came out of him, having done him no harm.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 Amazement came on all and they spoke together, one with another, saying, “What is this word? For with authority and power he commands the unclean spirits, and they come out!”
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 News about him went out into every place of the surrounding region.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 He rose up from the synagogue and entered into Simon’s house. Simon’s mother-in-law was afflicted with a great fever, and they begged him to help her.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 He stood over her and rebuked the fever, and it left her. Immediately she rose up and served them.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 When the sun was setting, all those who had any sick with various diseases brought them to him; and he laid his hands on every one of them, and healed them.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Demons also came out of many, crying out and saying, “You are the Christ, the Son of God!” Rebuking them, he didn’t allow them to speak, because they knew that he was the Christ.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 When it was day, he departed and went into an uninhabited place and the multitudes looked for him, and came to him, and held on to him, so that he wouldn’t go away from them.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 But he said to them, “I must preach the good news of God’s Kingdom to the other cities also. For this reason I have been sent.”
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 He was preaching in the synagogues of Galilee.
И проповядваше в галилейските синагоги.
