2 Samuel 22
1 And David spoke to the LORD the words of this song in the day [that] the LORD had delivered him from the hand of all his enemies, and from the hand of Saul:
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 And he said, The LORD [is] my rock, and my fortress, and my deliverer;
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 The God of my rock; in him will I trust: [he is] my shield, and the horn of my salvation, my high tower, and my refuge, my preserver; thou savest me from violence.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 I will call on the LORD, [who is] worthy to be praised: so shall I be saved from my enemies.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 When the waves of death compassed me, the floods of ungodly-men made me afraid;
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 In my distress I called upon the LORD, and cried to my God: and he heard my voice out of his temple, and my cry [entered] into his ears.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Then the earth shook and trembled: the foundations of heaven moved and shook, because he was wroth.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 There went up a smoke out of his nostrils, and fire out of his mouth devoured: coals were kindled by it.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 He bowed the heavens also, and came down; and darkness [was] under his feet.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 And he rode upon a cherub, and flew: and he was seen upon the wings of the wind.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 And he made darkness pavilions around him, dark waters, [and] thick clouds of the skies.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 Through the brightness before him were coals of fire kindled.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 The LORD thundered from heaven, and the most High uttered his voice.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 And he sent out arrows, and scattered them; lightning, and discomfited them.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 And the channels of the sea appeared, the foundations of the world were laid open, at the rebuking of the LORD, at the blast of the breath of his nostrils.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 He sent from above, he took me; he drew me out of many waters;
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 He delivered me from my strong enemy, from them that hated me: for they were too strong for me.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 They fell upon me in the day of my calamity: but the LORD was my support.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 He brought me forth also into a large place: he delivered me, because he delighted in me.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 The LORD rewarded me according to my righteousness: according to the cleanness of my hands hath he recompensed me.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 For I have kept the ways of the LORD, and have not wickedly departed from my God.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 For all his judgments [were] before me: and [as for] his statutes, I did not depart from them.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 I was also upright before him, and have kept myself from my iniquity.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Therefore the LORD hath recompensed me according to my righteousness; according to my cleanness in his eye-sight.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 With the merciful thou wilt show thyself merciful, [and] with the upright man thou wilt show thyself upright.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 With the pure thou wilt show thyself pure; and with the froward thou wilt contend.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 And the afflicted people thou wilt save: but thy eyes [are] upon the haughty, [that] thou mayest bring [them] down.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 For thou [art] my lamp, O LORD: and the LORD will lighten my darkness.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 For by thee I have run through a troop: by my God have I leaped over a wall.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 [As for] God, his way [is] perfect; the word of the LORD [is] tried: he [is] a buckler to all them that trust in him.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 For who [is] God, save the LORD? and who [is] a rock, save our God?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 God [is] my strength [and] power: and he maketh my way perfect.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 He maketh my feet like hinds' [feet]: and setteth me upon my high places.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 He teacheth my hands to war; so that a bow of steel is broken by my arms.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Thou hast also given me the shield of thy salvation: and thy gentleness hath made me great.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Thou hast enlarged my steps under me; so that my feet have not slipped.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 I have pursued my enemies, and destroyed them; and turned not again until I had consumed them.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 And I have consumed them, and wounded them, that they could not arise: yea, they have fallen under my feet.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 For thou hast girded me with strength to battle: them that rose up against me hast thou subdued under me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Thou hast also given me the necks of my enemies, that I might destroy them that hate me.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 They looked, but [there was] none to save; [even] to the LORD, but he answered them not.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Then I beat them as small as the dust of the earth, I stamped them as the mire of the street, [and] spread them abroad.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Thou also hast delivered me from the strivings of my people, thou hast kept me [to be] head of the heathen: a people [which] I knew not shall serve me.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Strangers shall submit themselves to me: as soon as they hear, they shall be obedient to me.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Strangers shall fade away, and they shall tremble from their close places.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 The LORD liveth; and blessed [be] my rock; and exalted be the God of the rock of my salvation.
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 It [is] God that avengeth me, and that bringeth down the people under me,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 And that bringeth me forth from my enemies: thou also hast lifted me up on high above them that rose up against me: thou hast delivered me from the violent man.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Therefore I will give thanks to thee, O LORD, among the heathen, and I will sing praises to thy name.
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 [He is] the tower of salvation for his king: and [he] showeth mercy to his anointed, to David, and to his seed for evermore.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
