Job 32
1 So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Then was kindled the wrath of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the kindred of Ram: against Job was his wrath kindled, because he justified himself rather than God.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Also against his three friends was his wrath kindled, because they had found no answer, and yet had condemned Job.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Now Elihu had waited till Job had spoken, because they were elder than he.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 When Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, then his wrath was kindled.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said, I am young, and ye are very old; therefore I was afraid, and dared not show you my opinion.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 I said, Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 But there is a spirit in man: and the inspiration of the Almighty giveth them understanding.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Great men are not always wise: neither do the aged understand judgment.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore I said, Hearken to me; I also will show my opinion.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Behold, I waited for your words; I gave ear to your reasons, while ye searched out what to say.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Yea, I attended to you, and, behold, there was none of you that convinced Job, or that answered his words:
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Lest ye should say, We have found out wisdom: God thrusteth him down, not man.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Now he hath not directed his words against me: neither will I answer him with your speeches.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 They were amazed, they answered no more: they stopped speaking.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 When I had waited, (for they spoke not, but stood still, and answered no more; )
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 I said, I will answer also my part, I also will show my opinion.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 For I am full of matter, the spirit within me constraineth me.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Behold, my belly is as wine which hath no vent; it is ready to burst like new bottles.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I will speak, that I may be refreshed: I will open my lips and answer.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Let me not, I pray you, accept any man’s person, neither let me give flattering titles to man.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I know not to give flattering titles; in so doing my maker would soon take me away.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
