Isaiah 33
1 Woe to thee that layest waste, and thou wast not laid waste; and dealest treacherously, and they dealt not treacherously with thee! when thou shalt cease to lay waste, thou shalt be wasted; and when thou shalt make an end of dealing treacherously, they shall deal treacherously with thee.
Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 O LORD, be gracious to us; we have waited for thee: be thou their arm every morning, our salvation also in the time of trouble.
Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
3 At the noise of the tumult the people fled; at the lifting up of thyself the nations were scattered.
От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 And your spoil shall be gathered like the gathering of the caterpiller: as the running to and fro of locusts shall he run upon them.
И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец
5 The LORD is exalted; for he dwelleth on high: he hath filled Zion with judgment and righteousness.
Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 And wisdom and knowledge shall be the stability of thy times, and strength of salvation: the fear of the LORD is his treasure.
А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Behold, their valiant ones shall cry outside: the ambassadors of peace shall weep bitterly.
Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво
8 The highways lie waste, the wayfaring man ceaseth: he hath broken the covenant, he hath despised the cities, he regardeth no man.
Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9 The earth mourneth and languisheth: Lebanon is ashamed and hewn down: Sharon is like a wilderness; and Bashan and Carmel shake off their fruits.
Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10 Now will I rise, saith the LORD; now will I be exalted; now will I lift up myself.
Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11 Ye shall conceive chaff, ye shall bring forth stubble: your breath, as fire, shall devour you.
Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,
12 And the people shall be as the burnings of lime: as thorns cut up shall they be burned in the fire.
И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 Ye that are far off, hear what I have done; and, ye that are near, acknowledge my might.
Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14 The sinners in Zion are afraid; fearfulness hath surprised the hypocrites. Who among us shall dwell with the devouring fire? who among us shall dwell with everlasting burnings?
Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?
15 He that walketh righteously, and speaketh uprightly; he that despiseth the gain of oppressions, that keepeth his hands from accepting of bribes, that stoppeth his ears from hearing of blood, and shutteth his eyes from seeing evil;
Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,
16 He shall dwell on high: his place of defence shall be the strong holds of rocks: bread shall be given him; his waters shall be sure.
Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17 Thy eyes shall see the king in his beauty: they shall behold the land that is very far off.
Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18 Thy heart shall meditate terror. Where is the scribe? where is the receiver? where is he that counted the towers?
Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?
19 Thou shalt not see a fierce people, a people of deeper speech than thou canst perceive; of a stammering tongue, that thou canst not understand.
Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
20 Look upon Zion, the city of our solemnities: thy eyes shall see Jerusalem a quiet habitation, a tabernacle that shall not be taken down; not one of its stakes shall ever be removed, neither shall any of its cords be broken.
Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
21 But there the glorious LORD will be to us a place of broad rivers and streams; in which shall go no galley with oars, neither shall gallant ship pass through it.
Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
22 For the LORD is our judge, the LORD is our lawgiver, the LORD is our king; he will save us.
Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23 Thy tacklings are loosed; they could not well strengthen their mast, they could not spread the sail: then is the prey of a great spoil divided; the lame take the prey.
Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
24 And the inhabitants shall not say, I am sick: the people that dwell in it shall be forgiven their iniquity.
И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
