Deuteronomy 1
1 These are the words which Moses spoke to all Israel on the east side of Jordan in the wilderness, in the plain opposite Zuph, between Paran, and Tophel, and Laban, and Hazeroth, and Dizahab.
Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 ( There are eleven days’ journey from Horeb by the way of mount Seir to Kadeshbarnea.)
(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
3 And it came to pass in the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, that Moses spoke to the children of Israel, according to all that the LORD had given him in commandment to them;
В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
4 After he had slain Sihon the king of the Amorites, who dwelt in Heshbon, and Og the king of Bashan, who dwelt at Astaroth in Edrei:
след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 On the east side of Jordan, in the land of Moab, began Moses to declare this law, saying,
Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
6 The LORD our God spoke to us in Horeb, saying, Ye have dwelt long enough in this mount:
Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
7 Turn, and take your journey, and go to the mount of the Amorites, and to all the places near to it, in the plain, on the hills, and in the vale, and in the south, and by the sea side, to the land of the Canaanites, and to Lebanon, to the great river, the river Euphrates.
Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
8 Behold, I have set the land before you: go in and possess the land which the LORD swore to your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob, to give to them and to their seed after them.
Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
9 And I spoke to you at that time, saying, I am not able to bear you myself alone:
В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
10 The LORD your God hath multiplied you, and, behold, ye are this day as the stars of heaven for multitude.
Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
11 (The LORD God of your fathers make you a thousand times so many more as ye are, and bless you, as he hath promised you!)
(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
12 How can I alone bear your weight, and your burden, and your strife?
Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
13 Take for yourselves wise men, and understanding, and known among your tribes, and I will make them rulers over you.
Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 And ye answered me, and said, The thing which thou hast spoken is good for us to do.
И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
15 So I took the heads of your tribes, wise men, and known, and made them heads over you, captains over thousands, and captains over hundreds, and captains over fifties, and captains over tens, and officers among your tribes.
Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 And I charged your judges at that time, saying, Hear the causes between your brethren, and judge righteously between every man and his brother, and the stranger that is with him.
И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17 Ye shall not respect persons in judgment; but ye shall hear the small as well as the great; ye shall not be afraid of the face of man; for the judgment is God’s: and the cause that is too hard for you, bring to me, and I will hear it.
В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
18 And I commanded you at that time all the things which ye should do.
И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19 And when we departed from Horeb, we went through all that great and terrible wilderness, which ye saw by the way of the mountain of the Amorites, as the LORD our God commanded us; and we came to Kadeshbarnea.
Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
20 And I said to you, Ye have come to the mountain of the Amorites, which the LORD our God doth give to us.
И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
21 Behold, the LORD thy God hath set the land before thee: go up and possess it, as the LORD God of thy fathers hath said to thee; fear not, neither be discouraged.
Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 And ye came near to me each one of you, and said, We will send men before us, and they shall search us out the land for us, and bring us word again by what way we must go up, and into what cities we shall come.
Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23 And the saying pleased me well: and I took twelve men of you, one of a tribe:
Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 And they turned and went up to the mountain, and came to the valley of Eshcol, and searched it out.
И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25 And they took of the fruit of the land in their hands, and brought it down to us, and brought us word again, and said, It is a good land which the LORD our God doth give us.
И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26 However ye would not go up, but rebelled against the commandment of the LORD your God:
Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27 And ye murmured in your tents, and said, Because the LORD hated us, he hath brought us forth from the land of Egypt, to deliver us into the hand of the Amorites, to destroy us.
Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 Where can we go up? our brethren have discouraged our heart, saying, The people are greater and taller than we; the cities are great and walled up to heaven; and moreover we have seen the sons of the Anakims there.
Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
29 Then I said to you, Dread not, neither be afraid of them.
Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
30 The LORD your God who goeth before you, he shall fight for you, according to all that he did for you in Egypt before your eyes;
Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
31 And in the wilderness, where thou hast seen how the LORD thy God bore thee, as a man doth bear his son, in all the way that ye went, until ye came into this place.
и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
32 Yet in this thing ye did not believe the LORD your God,
А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
33 Who went in the way before you, to search out for you a place to pitch your tents in, in fire by night, to show you by what way ye should go, and in a cloud by day.
Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 And the LORD heard the voice of your words, and was angry, and swore, saying,
А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
35 Surely there shall not one of these men of this evil generation see that good land, which I swore to give to your fathers,
Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 Except Caleb the son of Jephunneh; he shall see it, and to him will I give the land that he hath walked upon, and to his children, because he hath wholly followed the LORD.
освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 Also the LORD was angry with me for your sakes, saying, Thou also shalt not go in there.
Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
38 But Joshua the son of Nun, who standeth before thee, he shall go in there: encourage him: for he shall cause Israel to inherit it.
Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
39 Moreover your little ones, which ye said should be a prey, and your children, which in that day had no knowledge between good and evil, they shall go in there, and to them will I give it, and they shall possess it.
При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
40 But as for you, turn, and take your journey into the wilderness by the way of the Red sea.
Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 Then ye answered and said to me, We have sinned against the LORD, we will go up and fight, according to all that the LORD our God commanded us. And when ye had girded on every man his weapons of war, ye were ready to go up to the hill.
Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
42 And the LORD said to me, Say to them, Go not up, neither fight; for I am not among you; lest ye be smitten before your enemies.
А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
43 So I spoke to you; and ye would not hear, but rebelled against the commandment of the LORD, and went presumptuously up to the hill.
Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
44 And the Amorites, who dwelt on that mountain, came out against you, and chased you, as bees do, and destroyed you in Seir, even to Hormah.
Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
45 And ye returned and wept before the LORD; but the LORD would not hearken to your voice, nor give ear to you.
И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
46 So ye abode in Kadesh many days, according to the days that ye abode there.
Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
