Luke 8
1 It happened soon afterward that Jesus began traveling around to different cities and villages, preaching and proclaiming the good news about the kingdom of God. The twelve were with him,
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 as well as certain women who had been healed of evil spirits and diseases: Mary who was called Magdalene, from whom seven demons had been driven out;
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 Joanna, the wife of Chuza, Herod's manager; Susanna; and many others, who, out of their possessions, provided for their needs.
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 While a large crowd of people was gathering, and people were coming to him from town after town, he told a parable:
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 “A farmer went out to sow his seed. As he sowed, some fell beside the road and it was trampled underfoot, and the birds of the sky devoured it.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 Some fell on the rock, and as soon as it grew up, it withered away, because it had no moisture.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 Some fell among thorns, and the thorns grew up together with the seed and choked it.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 But some fell on good soil and produced a crop that was a hundred times greater.” After Jesus had said these things, he called out, “Whoever has ears to hear, let him hear.”
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 His disciples asked him what this parable meant.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 He said, “The knowledge of the secrets of the kingdom of God has been given to you, but for others I speak in parables, so that 'seeing they may not see, and hearing they may not understand.'
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 Now this is the meaning of the parable: The seed is the word of God.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 The ones along the path are those who have heard, but then the devil comes and takes away the word from their hearts, so they may not believe and be saved.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 The ones on the rock are those who, when they hear the word, receive it with joy. But they have no root; they believe for a while, and in a time of testing they fall away.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 The seeds that fell among the thorns are people who hear the word, but as they go on their way, they are choked by the cares and riches and pleasures of this life, and their fruit does not mature.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 But the seed that fell on the good soil, these are the ones who, hearing the word with an honest and good heart, hold it securely and bear fruit with patient endurance.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 No one lights a lamp and covers it with a bowl or puts it under a bed. Rather, he puts it on a lampstand so that everyone who enters may see the light.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 For nothing is hidden that will not be made known, nor is anything secret that will not be known and come into the light.
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 So listen carefully, for to the one who has, more will be given to him, but the one who does not have, even what he thinks he has will be taken away from him.”
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 Then his mother and brothers came to him, but they could not get near him because of the crowd.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 He was told, “Your mother and your brothers are standing outside, wanting to see you.”
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 But Jesus answered and said to them, “My mother and my brothers are those who hear the word of God and do it.”
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 Now one day he got into a boat with his disciples, and he said to them, “Let us go over to the other side of the lake.” They set sail.
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 But as they sailed he fell asleep. A terrible windstorm came down on the lake, and their boat was filling with water, and they were in danger.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 Then Jesus' disciples came over to him and woke him up, saying, “Master! Master! We are about to die!” He awoke and rebuked the wind and the raging of the water, and they ceased, and there was a calm.
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 Then he said to them, “Where is your faith?” and they were afraid. While they were afraid they were also amazed, and they asked one another, “Who then is this, that he commands even the winds and the water, and they obey him?”
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 They sailed to the region of the Gerasenes, which is across the lake from Galilee.
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 When Jesus stepped on the land, he was met by a certain man from the city who had demons. For a long time he had worn no clothes, and he did not live in a house but among the tombs.
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 When he saw Jesus, he cried out and fell down before him and he said with a loud voice, “What have you to do with me, Jesus, Son of the Most High God? I beg you, do not torment me.”
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 For Jesus had commanded the unclean spirit to come out of the man. For many times it had seized him, and though he was bound with chains and shackles and kept under guard, he had broken his chains and he would be driven by the demon into the wilderness.
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 Then Jesus asked him, “What is your name?” and he said, “Legion,” for many demons had entered into him.
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 Now a large herd of pigs was there feeding on the hillside. The demons begged him to let them go into them, and he gave them permission.
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 So the demons came out of the man and went into the pigs, and the herd rushed down the steep slope into the lake and was drowned.
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 When those tending the pigs saw what had happened, they ran off and told about it in the city and countryside.
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 So the people went out to see what had happened, and they came to Jesus and found the man from whom the demons had gone out. He was sitting at the feet of Jesus, clothed and in his right mind; and they were afraid.
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 Then those who had seen it told them how the man who had been possessed by demons had been healed.
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 Then all the people of the region of the Gerasenes asked Jesus to depart from them, for they were overwhelmed with great fear. So he got into the boat so they could start back.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 The man from whom the demons had gone out begged him to let him go with him, but Jesus sent him away, saying,
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 “Return to your home and give a full account of what God has done for you.” The man went on his way, proclaiming throughout the whole city what Jesus had done for him.
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 Now when Jesus returned, the crowd welcomed him, for they were all expecting him.
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 Behold, a man named Jairus, who was one of the leaders of the synagogue, came and fell down at Jesus' feet, and he begged him to come to his house,
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 because his only daughter, a girl of about twelve years of age, was dying. As Jesus was on his way, the crowds of people pressed together around him.
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 Now a woman was there who had been bleeding for twelve years and had spent all her money, and could not be healed by anyone.
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 She came behind Jesus and touched the edge of his coat, and immediately her bleeding stopped.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 Jesus said, “Who was it who touched me?” When all denied it, Peter said, “Master, the crowds of people are all around you and they are pressing in against you.”
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 But Jesus said, “Someone did touch me, for I know that power has gone out from me.”
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 When the woman saw that she could not escape notice, she came trembling and fell down before him. In the presence of all the people she declared why she had touched him and how she had been immediately healed.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 Then he said to her, “Daughter, your faith has made you well. Go in peace.”
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 While he was still speaking, someone came from the synagogue leader's house, saying, “Your daughter is dead. Do not trouble the teacher any longer.”
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 But when Jesus heard this, he answered Jairus, “Do not be afraid; only believe, and she will be healed.”
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 When he came to the house, he allowed no one to enter with him, except Peter and John and James, and the father of the child and her mother.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 Now all were mourning and wailing for her, but he said, “Do not weep; she is not dead but asleep.”
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 But they laughed at him, knowing that she was dead.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 But he took her by the hand and called out, saying, “Child, get up!”
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 Her spirit returned, and she rose up immediately. He ordered them to get her something to eat.
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 Her parents were astonished, but he ordered them to tell no one what had happened.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
