Job 19
1 Then Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “How long will you make me suffer and break me into pieces with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times you have reproached me; you are not ashamed that you have treated me harshly.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 If it is indeed true that I have erred, my error remains my own concern.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If indeed you will exalt yourselves above me and use my humiliation against me,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 then you should know that God has done wrong to me and has caught me in his net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 See, I cry out, “Violence!” but I get no answer. I call out for help, but there is no justice.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 He has walled up my way so that I cannot pass, and he has set darkness in my path.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He has stripped me of my glory, and he has taken the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He has broken me down on every side, and I am gone; he has pulled up my hope like a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He has also kindled his wrath against me; he regards me as one of his adversaries.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops come on together; they cast up siege mounds against me and encamp around my tent.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 He has put my brothers far from me; my acquaintances are wholly alienated from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My kinsfolk have failed me; my close friends have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Those who once stayed as guests in my house and my female servants regard me as a stranger; I am an alien in their sight.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I call to my servant, but he gives me no answer although I entreat him with my mouth.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is offensive to my wife; I am even disgusting to those who were born from my mother's womb.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even young children despise me; if I rise to speak, they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All my familiar friends abhor me; those whom I love have turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My bones cling to my skin and to my flesh; I survive only by the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Have pity upon me, have pity upon me, my friends, for the hand of God has touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do you pursue me like God does? Will you ever be satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh, that my words were now written down! Oh, that they were inscribed in a book!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Oh, that with an iron pen and lead they were engraved in the rock forever!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 But as for me, I know that my Redeemer lives, and that at last he will stand on the earth;
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 after my skin, that is, this body, is destroyed, then in my flesh I will see God.
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 I will see him with my own eyes—I, and not someone else. My heart fails within me.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 If you say, 'How we will persecute him! The root of his troubles lies in him,'
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 then be afraid of the sword, because wrath brings the punishment of the sword, so that you may know there is a judgment.”
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
