Matthew 6
1 Take hede to youre almes. That ye geve it not in the syght of men to the intent that ye wolde be sene of them. Or els ye get no rewarde of youre father which is in heve.
Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
2 Whe soever therfore thou gevest thine almes thou shalt not make a tropet to be blowe before the as ye ypocrites do in the synagogis and in the stretis for to be preysed of men. Verely I say vnto you they have their rewarde.
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3 But whe thou doest thine almes let not thy lyfte had knowe what thy righte had doth
А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;
4 yt thine almes may be secret: and thy father which seith in secret shall rewarde ye opely.
за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
5 And when thou prayest thou shalt not be as ye ypocrytes are. For they love to stond and praye in the synagoges and in the corners of ye stretes because they wolde be sene of men. Verely I saye vnto you they haue their rewarde.
И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 But when thou prayest entre into thy chamber and shut thy dore to the and praye to thy father which ys in secrete: and thy father which seith in secret shall rewarde the openly.
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
7 And whe ye praye bable not moche as the hethe do: for they thincke that they shalbe herde for their moche bablynges sake.
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
8 Be ye not lyke them therfore. For youre father knoweth wherof ye haue neade before ye axe of him.
И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
9 After thys maner therfore praye ye. O oure father which arte in heve halowed be thy name.
А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Let thy kyngdome come. Thy wyll be fulfilled as well in erth as it ys in heven.
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
11 Geve vs this daye oure dayly breede.
Дай ни днес ежедневния хляб;
12 And forgeve vs oure treaspases eve as we forgeve oure trespacers.
и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
13 And leade vs not into teptacion: but delyver vs fro evell. For thyne is ye kyngedome and ye power and ye glorye for ever. Amen.
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
14 For and yf ye shall forgeve other men their treaspases youre hevenly father shall also forgeve you.
Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 But and ye wyll not forgeve men their trespases nomore shall youre father forgeve youre treaspases.
Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
16 Moreoure when ye faste be not sad as ye ypocrytes are. For they disfigure their faces that they myght be sene of me how they faste. Verely I say vnto you they have their rewarde.
А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
17 But thou whe thou fastest annoynte thyne heed and washe thy face
А ти, когато постиш, помажи главата си и омий лицето си,
18 that it appere not vnto men howe that thou fastest: but vnto thy father which is in secrete: and thy father which seeth in secret shall rewarde the openly.
за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
19 Se that ye gaddre you not treasure vpon ye erth where rust and mothes corrupte and where theves breake through and steale.
Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.
20 But gaddre ye treasure togeder in heve where nether rust nor mothes corrupte and where theves nether breake vp nor yet steale.
Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
21 For where soever youre treasure ys there will youre hertes be also.
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
22 The light of the body is thyne eye. Wher fore if thyne eye besyngle all thy body shalbe full of light.
Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;
23 But and if thyne eye be wycked then all thy body shalbe full of derckenes. Wherfore yf the light that is in the be darckenes: how greate is that darckenes.
но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!
24 No ma can serve two masters. For ether he shall hate the one and love the other: or els he shall lene to ye one and despise ye other: ye can not serve God and mammon.
Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
25 Therfore I saye vnto you be not carefull for your lyfe what ye shall eate or what ye shall drincke nor yet for youre body what ye shall put on. ys not ye lyfe more worth then meate and the body more of value then raymeut?
Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Beholde the foules of ye ayer: for they sowe not nether reepe nor yet cary into ye barnes: and yet youre hevely father fedeth the. Are ye not moche better the they?
Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 Which of you (though he toke thought therfore) coulde put one cubit vnto his stature?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28 And why care ye then for raymet? Considre ye lylies of ye felde how they growe. They labour not nether spynne.
И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;
29 And yet for all yt I saye vnto you yt eue Salomon in all his royalte was not arayed lyke vnto one of these.
но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30 Wherfore yf God so clothe the grasse which ys to daye in the felde and to morowe shalbe caste in to the fournace: shall he not moche more do the same vnto you o ye of lytle fayth?
Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 Therfore take no thought sayinge: what shall we eate or what shall we drincke or wherwt shall we be clothed?
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32 After all these thynges seke the getyls. For youre hevely father knoweth that ye have neade of all these thynges.
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 But rather seke ye fyrst the kyngdome of heuen and the rightwisnes therof and all these thynges shalbe ministred vnto you.
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Care not then for the morow but let ye morow care for it selfe: for the daye present hath ever ynough of his awne trouble.
Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
