Matthew 22
1 And Iesus answered and spake vnto them agayne in similitudes sayinge.
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 The kingdome of heve is lyke vnto a certayne kynge which maryed his sonne
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 and sent forth his servantes to call them that were byd to the weddinge and they wolde not come.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Ageyne he sent forth other servauntes sayinge: Tell them which are bydden: beholde I have prepared my dynner myne oxen and my fatlinges are kylled and all thinges are redy come vnto the mariage.
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 But they made light of it and went their wayes: one to his ferme place another about his marchaundise
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 the remnaunt toke his seruantes and intreated them vngodly and slewe them.
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 When the kinge hearde that he was wroth and send forth his warryers and distroyed those murtherers and brent vp their cyte.
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Then sayde he to his servauutes: the weddinge was prepared. But they which were bydden were not worthy.
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Go ye therfore out into ye hyewayes and as many as ye finde byd them to the mariage.
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 The seruauntes wet out into the hiewayes and gaddered to gedder as many as they coulde fynde both good and bad and ye weddinge was furnysshed with gestes.
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 Then the kynge came in to viset the gestes and spyed there a ma which had not on a weddinge garment
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 and sayde vnto him: frende how fortuned it that thou camest in hither and hast not on a weddyng garment? And he was eve spechlesse.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Then sayde the kynge to his ministers: take and bynde hym hand and fote and caste hym into vtter darcknes there shalbe wepinge and gnasshinge of teth.
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 For many are called and feawe be chosen.
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Then wet the Pharises and toke counsell how they might tagle him in his wordes.
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 And they sent vnto him their disciples with Herodes servauntes sayinge: Master we knowe yt thou are true and teachest the waye of god trulie nether carest for eny man for thou consydrest not menes estate.
И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Tell vs therfore: how thynkest thou? Is it lawfull to geve tribute vnto Cesar or not?
Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 Iesus perceaved their wikednes and sayde: Why tempte ye me ye ypocrites?
А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Let me se ye tribute money. And they toke hym a peny.
Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 And he sayde vnto them: whose is this ymage and superscripcion?
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 They sayde vnto him: Cesars. Then sayde he vnto them. Geve therfore to Cesar that which is Cesars: and geve vnto god that which is goddes.
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 When they hearde that they marveled and lefte hym and went there waye.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 The same daye the Saduces came to him (which saye that there is no resurrcecion) and axed him
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 sayinge: Master Moses bade yf a man dye havinge no chyldre that the brother mary his wyfe and reyse vp seed vnto his brother.
Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 Ther were wt vs seven brethre and the fyrste maried and deceased wt oute yssue and lefte his wyfe vnto his brother.
А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 Lykewise the seconde and ye thryd vnto the sevethe.
също и вторият и третият, до седмият.
27 Laste of all the woman dyed also.
А подир всички умря и жената.
28 Now in the resurreccion whose wyfe shall she be of the seven? For all had her.
И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 Iesus answered and sayde vnto the: ye are deceaved and vnderstonde not the scriptures nor yet the power of God.
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 For in the resurreccion they nether mary nor are maryed: but are as the angels of God in heven.
Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 As touchynge the resurreccion of the deed: have ye not redde what is sayde vnto you of God which sayeth:
А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 I am Abrahams God and Ysaacks God and the God of Iacob? God is not the God of the deed: but of the lyvinge.
“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 And when the people hearde that they were astonyed at his doctrine.
И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 When the Pharises had hearde how yt he had put the Saduces to silence they drewe to gedder
А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 and one of them which was a doctoure of lawe axed a question teptinge h m and sayinge:
И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Master which is ye chefe comaundment in the lawe?
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 Iesus sayde vnto him: love the Lorde thy God wt all thine herte with all thy soule and with all thy mynde.
А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 This is the fyrst and the chefe comaundement.
Това е голямата и първа заповед.
39 And ther is another lyke vnto this. Love thyne neghbour as thy selfe.
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 In these two commaundemetes hange all the lawe and the Prophetes.
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 Whyll the Pharises were gaddered togeder Iesus axed
И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 the sayinge: what thinke ye of Christ? Whose sonne is he? They sayde vnto him: the sonne of David.
Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 He sayde vnto the: how then doeth David in spirite call him Lorde sayinge?
Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 The Lorde sayde to my Lorde syt on my right honde: tyll I make thyne enemyes thy fote stole.
“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 Yf David call him Lorde: how is he then his sonne?
Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 And none coulde answere him ageyne one worde: nether dueste eny from that daye forth axe him eny moo questions.
И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
