Luke 14
1 And it chaunsed that he went into the housse of one of ye chefe pharises to eate breed on a saboth daye: and they watched him.
Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 And beholde ther was a man before him which had the dropsye.
О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
3 And Iesus answered and spake vnto the lawears and pharises sayinge: is it laufull to heale on the saboth daye?
И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 And they helde their peace. And he toke him and healed him and let him goo:
А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
5 and answered the sayinge whiche of you shall have an asse or an oxe fallen into a pitt and will not strayght waye pull him out on the Saboth daye?
И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
6 And they coulde not answer him agayne to that.
И не можаха да отговорят на това.
7 He put forthe a similitude to ye gestes whe he marked how they preased to the hyest roumes and sayd vnto the:
И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 When thou arte bidde to a weddynge of eny man syt not doune in ye hyest roume lest a more honorable man then thou be bidden of him
Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 and he that bade bothe him and the come and saye to the: geve this man roume and thou then beginne with shame to take the lowest roume.
и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 But rather when thou arte bidden goo and syt in the lowest roume that when he that bade the cometh he maye saye vnto the: frende syt vp hyer. Then shalt thou have worshippe in the presence of them that syt at meate with the.
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
11 For whosoever exalteth him sylfe shalbe brought lowe. And he yt hubleth him sylfe shalbe exalted
Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 Then sayde he also to him that had desyred him to diner: When thou makest a diner or a supper: call not thy frendes nor thy brethre nether thy kinsmen nor yet ryche neghbours: lest they bidde the agayne and a recompence be made the.
Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 But when thou makest afeast call the poore the maymed the lame and the blynde
Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 and thou shalt be happy for they cannot recompence the. But thou shalt be recompensed at the resurreccion of the iuste men.
и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 When one of them that sate at meate also hearde that he sayde vnto him: happy is he that eateth breed in the kyngdome of God.
И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 Then sayd he to him. A certayne man ordened a greate supper and bade many
А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 and sent his servaunt at supper tyme to saye to them that wer bidden come: for all thinges are now redy.
И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 And they all atonce begane to make excuse. The fyrst sayd vnto him: I have bought a ferme and I must nedes goo and se it I praye the have me excused.
А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 And another sayd: I hove bought fyve yooke of oxen and I goo to prove them I praye the have me excused.
Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20 The thyrde sayd: I have maried a wyfe and therfore I cannot come.
А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
21 And the servaunt went and brought his master worde therof. Then was the good man of the housse displeased and sayd to his servaut: Goo out quickly into ye stretes and quarters of the cite and bringe in hidder the poore and the maymed and the halt and the blynde.
И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 And the servaut sayd: lorde it is done as thou comaundedst and yet ther is roume.
И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 And the lorde sayd to the servaunt: Go out into ye hye wayes and hedges and compell the to come in that my housse maye be filled.
И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 For I saye vnto you that none of those men which were bidde shall tast of my supper.
защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
25 Ther went agreate copany with him and he turned and sayde vnto them:
А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 If a man come to me and hate not his father and mother and wyfe and chyldren and brethren and sisters more over and his awne lyfe he cannot be my disciple.
Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 And whosoever beare not his crosse and come after me cannot be my disciple.
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Which of you disposed to bilde a toure sytteth not doune before and counteth ye cost whether he have sufficient to performe it?
Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29 lest after he hath layde ye foundacion and is not able to performe it all yt beholde it beginne to mocke him
Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 sayinge: this man beganne to bilde and was not able to make an ende.
Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Or what kynge goeth to make batayle agaynst another kinge and sitteth not doune fyrst and casteth in his mynde whether he be able wt ten thousande to mete him that cometh agaynst him wt. xx thousand.
Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
32 Or els whyll ye other is yet a greate waye of he will sende embasseatours and desyre peace.
Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 So lykewyse none of you yt forsaketh not all yt he hath can be my disciple.
И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Salt is good but yf salt have loste hyr saltnes what shall be seasoned ther with?
Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 It is nether good for ye londe nor yet for ye donge hill but men cast it out at ye dores. He yt hath eares to heare let him heare.
Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
