Luke 10
1 After these thinges the Lorde apoynted other seventie also and sent them two and two before him into every citie and place whither he him silfe wolde come.
След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
2 And he sayde vnto them the harvest is greate: but the laborers are feawe. Praye therfore the Lorde of ye harvest to send forth laborers into his hervest.
И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
3 Goo youre wayes: beholde I sende you forthe as lambes amonge wolves.
Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Beare noo wallet nether scryppe nor shues and salute noo man by the waye.
Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 Into whatsoever housse ye enter fyrst saye: Peace be to this housse.
И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
6 And yf ye sonne of peace be theare youre peace shall rest vpon him: yf not yt shall returne to you agayne.
И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
7 And in ye same housse tary still eatinge and drinkinge soche as they have. For the laborer is worthy of his ewarde. Go not fro housse to housse:
И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 and in to whatso ever citye ye enter yf they receave you eate soche thinges as are set before you
И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
9 and heale the sicke yt are theare and saye vnto them: the kyngdome of God is come nye vpon you.
и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10 But into whatsoever citie ye shall enter yf they receave you not goo youre wayes out into the stretes of ye same and saye:
А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
11 even the very dust which cleaveth on vs of your citie we wipe of agaynst you: Not withstondinge marke this that ye kyngdome of God was come nie vpon you.
И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 Ye and I saye vnto you: that it shalbe easier in that daye for Sodom then for yt cytie.
Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
13 Wo be to the Chorazin: wo be to ye Bethsaida. For yf ye miracles had bene done in Tyre and Sido which have bene done in you they had a greate whyle agone repeted sitting in heere and asshes.
Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
14 Neverthelesse it shalbe easier for Tyre and Sidon at the iudgement then for you.
Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. (Hadēs g86)
16 He yt heareth you heareth me: and he that dispiseth you despiseth me: and he that dispiseth me despiseth him that sent me.
Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17 And the sevetie returned agayne with ioye sayinge: Lorde even the very devyls are subdued to vs thorowe thy name.
И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18 And he sayde vnto them: I sawe satan as it had bene lightenyng faule doune fro heave.
А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
19 Beholde I geve vnto you power to treade on serpetes and scorpions and over all maner power of the enimye and no thinge shall hurte you.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20 Neverthelesse in this reioyse not that ye spretes are vnder youre power: but reioyse be cause youre names are wrytten in heaven.
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 That same tyme reioysed Iesus in ye sprete and sayde: I confesse vnto ye father Lorde of heaven and erth yt thou hast hyd these thynges from the wyse and prudent and hast opened them to the babes. Even so father for soo pleased it the.
В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 All thinges are geven me of my father. And no man knoweth who the sonne is but the father: nether who the father is save the sonne and he to who the sonne wyll shewe him.
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23 And he turned to his disciples and sayde secretly: Happy are ye eyes which se yt ye se.
И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 For I tell you that many prophetes and kynges have desired to se those thinges which ye se and have not sene them: and to heare those thinges which ye heare and have not hearde them.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25 And beholde a certayne Lawere stode vp and tempted him sayinge: Master what shall I do to inheret eternall life? (aiōnios g166)
И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
26 He sayd vnto him: What is written in the lawe? How redest thou?
А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 And he answered and sayde: Loue thy Lorde God with all thy hert and with all thy soule and with all thy stregthe and with all thy mynde: and thy neghbour as thy sylfe.
А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 And he sayde vnto him: Thou hast answered right. This do and thou shalt live.
Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 He willinge to iustifie him silfe sayde vnto Iesus: Who is then my neghbour?
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 Iesus answered and sayde: A certayne ma descended fro Hierusalem into Hierico and fell in to the hondes of theves which robbed him of his raymet and wounded him and departed levynge him halfe deed.
В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 And by chaunce ther came a certayne preste that same waye and when he sawe him he passed by.
А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 And lykewyse a Levite when he was come nye to the place wet and loked on him and passed by.
Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Then a certayne Samaritane as he iornyed came nye vnto him and when he sawe him had compassion on him
Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
34 and went to and bounde vp his woundes and poured in oyle and wyne and put him on his awne beaste and brought him to a comen ynne and made provision for him.
приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
35 And on the morowe when he departed he toke out two pece and gave them to the host and sayde vnto him. Take cure of him and whatsoever thou spedest moare when I come agayne I will recompence the.
И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Which now of these thre thynkest thou was neighbour vnto him yt fell into ye theves hondes?
Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 And he sayde: he that shewed mercy on him. Then sayde Iesus vnto him. Goo and do thou lyke wyse.
Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
38 It fortuned as they wet that he entred in to a certayne toune. And a certayne woman named Martha receaved him into her housse.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 And this woman had a sister called Mary which sate at Iesus fete and hearde his preachinge.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 And Martha was combred about moche servinge and stode and sayde: Master doest thou not care that my sister hath leeft me to minister alone? Byd her therfore that she helpe me.
А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
41 And Iesus answered and sayde vnto her: Martha Martha thou carest and arte troubled about many thinges:
Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 verely one is nedfull. Mary hath chosen her that good parte which shall not be taken awaye from her.
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
