Hebrews 11
1 Fayth is a sure confidence of thynges which are hoped for and a certayntie of thynges which are not sene.
А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме,
2 By it ye elders were well reported of.
Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
3 Thorow fayth we vnderstonde that the worlde was ordeyned by the worde of god: and that thynges which are sene were made of thynges which are not sene. (aiōn g165)
С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща. (aiōn g165)
4 By fayth Abell offered vnto god a more plenteous sacrifice then Cayn: by which he obteyned witnes that he was righteous god testifyinge of his gyftes: by which also he beynge deed yet speaketh.
С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
5 By fayth was Enoch traslated yt he shuld not se deeth: nether was he founde: for God had taken him awaye. Before he was taken awaye he was reported of that he had pleased God:
С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
6 but with out fayth it is vnpossible to please him. For he that commeth to God must beleve that God is and that he is a rewarder of them that seke him.
А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
7 By fayth Noe honored God after that he was warned of thinges which were not sene and prepared the arcke to the savinge of his houssholde thorowe the which arcke he condempned the worlde and became heyre of the rightewesnes which commeth by fayth.
С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 By fayth Abraha whe he was called obeyed to goo out into a place which he shuld afterwarde receave to inheritaunce and he wet out not knowynge whether he shuld goo.
С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
9 By fayth he removed into the londe yt was promysed him as into a straunge countre and dwelt in tabernacles: and so dyd Isaac and Iacob heyres with him of the same promes.
С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 For he loked for a citie havinge a foundacio whose bylder and maker is God.
Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 Thorow fayth Sara also receaved stregth to be with chylde and was delivered of a chylde when she was past age because she iudged him faythfull which had promysed.
С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
12 And therfore spronge therof one (and of one which was as good as deed) so many in multitude as the starres of ye skye and as the sond of the see shore which is innumerable.
Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 And they all dyed in fayth and receaved not the promyses: but sawe them a farre of and beleved them and saluted them: and confessed that they were straungers and pilgrems on the erthe.
Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
14 They that saye soche thinges declare that they seke a coutre.
А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 Also yf they had bene myndfull of that countre from whence they came oute they had leasure to have returned agayne.
и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
16 But now they desyre a better that is to saye a hevenlye. Wherfore God is not ashamed of them even to be called their God: for he hath prepared for them a citie.
Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 In fayth Abraham offered vp Isaac whe he was tempted and he offered him beinge his only begotten sonne which had receaved the promyses
С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син,
18 of who it was sayde in Isaac shall thy seed be called:
оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
19 for he cosidered that God was able to rayse vp agayne fro deeth. Wherfore receaved he him for an ensample.
като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите,
20 In fayth Isaac blessed Iacob and Esau concerninge thinges to come.
С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
21 By fayth Iacob when he was a dyinge blessed both the sonnes of Ioseph and bowed him selfe towarde the toppe of his cepter.
С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
22 By fayth Ioseph when he dyed remebred the departinge of the chyldren of Israel and gave commaundement of his bones.
С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 By fayth Moses when he was borne was hid thre monethes of his father and mother be cause they sawe he was a proper chylde: nether feared they the kynges commaundemet.
С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
24 By fayth Moses when he was great refused to be called ye sonne of Pharaos doughter
С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 and chose rather to suffre adversitie wt the people of God then to enioye the pleasurs of synne for a ceason
и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 and estemed the rebuke of Christ greater ryches then the treasure of Egypt. For he had a respect vnto ye rewarde.
като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
27 By fayth he forsoke Egypt and feared not the fearcenes of the kynge. For he endured even as he had sene him which is invisible.
С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
28 Thorow fayth he ordeyned the ester lambe and the effusion of bloud lest he that destroyed the fyrst borne shuld touche them.
С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
29 By fayth they passed thorow the reed see as by drye londe which when the Egypcians had assayed to do they were drouned.
С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
30 By fayth the walles of Ierico fell doune after they were copased about seven dayes.
Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31 By fayth ye harlot Raab perisshed not with the vnbelevers whe she had receaved the spyes to lodgynge peaseably.
С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
32 And what shall I more saye ye tyme wold be to short for me to tell of Gedeo of Barach and of Samson and of Iephthae: also of David and Samuel and of the Prophetes:
И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
33 which thorowe fayth subdued kyngdomes wrought righteousnes obteyned the promyses stopped the mouthes of lyons
които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34 queched the violence of fyre escaped the edge of the swearde of weake were made stroge waxed valient in fight turned to flyght the armyes of the alientes.
угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 And the wemen receaved their deed raysed to lyfe agayne. Other were racked and wolde not be delyvered that they myght receave a better resurreccion.
Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Other tasted of mockynges and scourginginges morover of bondes and presonmet:
Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
37 were stoned were hewen a sunder were tepted were slayne with sweardes walked vppe and doune in shepes skynnes in gotes skynnes in nede tribulacio and vexacio
с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
38 which ye worlde was not worthy of: they wadred in wildernes in moutaynes in dennes and caves of the erth.
те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
39 And these all thorow fayth obtayned good reporte and receaved not the promes
Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 God provydinge a better thinge for vs that they with out vs shuld not be made parfecte.
да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
