Acts 19
1 It fortuned whyll Appollo was at Corinthum that Paul passed thorow the vpper costes and came to Ephesus and foude certayne disciples
А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
2 and sayd vnto them: have ye receaved the holy gost sence ye beleved? And they sayde vnto him: no we have not hearde whether ther be eny holy goost or no.
И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
3 And he sayd vnto them: wher wt were ye then baptised? And they sayd: with Iohns baptim
И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
4 Then sayde Paul: Iohn verely bapiised with the baptim of repentaunce sayinge vnto the people that they shuld beleve on him which shuld come after him: that is on Christ Iesus.
А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
5 When they hearde that they were baptised in the name of the lorde Iesu.
И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 And Paul layde his hondes apon them and the holy gost came on them and they spake with tonges and prophesied
И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 and all the men were aboute. xii.
И те всички бяха около дванадесет мъже.
8 And he went into the synagoge and behaved him selfe boldely for the space of thre monethes disputynge and gevynge them exhortacions of the kyngdome of God.
И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
9 When dyvers wexed harde herted and beleved not but spake evyll of the waye and that before the multitude: he departed from them and seperated the disciples. And disputed dayly in ye scole of one called Tyranus.
А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10 And this contynued by the space of two yeares: so yt all they which dwelt in Asia hearde the worde of the lorde Iesu bothe Iewes and Grekes.
И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
11 And god wrought no small miracles by the hondes of Paul:
При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
12 so that from his body were brought vnto the sicke napkyns or partlettes and the diseases departed from the and the evyll spretes went out of them.
дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13 Then certayne of the vagabounde Iewes exorcistes toke apon them to call over them which had evyll spretes the name of the lorde Iesus sayinge: We adiure you by Iesu who Paul preacheth.
А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 And ther were seven sonnes of one Sceva a Iewe and chefe of the prestes which dyd so.
И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
15 And the evyll sprete answered and sayde: Iesus I knowe and Paul I knowe: but who are ye?
Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 And ye man in who the evyll sprete was ranne on the and overcame the and prevayled agaynst them so that they fledde out of that housse naked and wouded.
И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 And this was knowen to all ye Iewes and Grekes also which dwelt at Ephesus and feare came on them all and they magnified the name of ye lorde Iesus.
И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 And many yt beleved came and confessed and shewed their workes.
И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Many of the which vsed curious craftes brought their bokes and burned the before all men and they counted the price of the and foude it fifty thousande silverlynges.
Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
20 So myghtely grewe ye worde of god and prevayled.
Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
21 After these thinges were ended Paul purposed in the sprete to passe over Macedonia and Achaia and to goo to Ierusalem saying: After I have bene there I must also se Rome.
И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 So sent he into Macedonia two of the that ministred vnto him Timotheus and Erastus: but he him selfe remayned in Asia for a season.
И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
23 The same tyme ther arose no lytell a do aboute that waye.
А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
24 For a certayne man named Demetrius a silvermyth which made silver schrynes for Diana was not a lytell beneficiall vnto the craftes men.
Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 Which he called to geder with the worke men of lyke occupacion and sayd: Syrs ye knowe that by this crafte we have vauntage.
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 Moreover ye se and heare that not alone at Ephesus but almost thorowe oute all Asia this Paul hath persuaded and turned awaye moche people saying yt they be not goddes which are made wt hondes.
И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
27 So that not only this oure crafte cometh into parell to be set at nought: but also that ye temple of ye greate goddas Diana shuld be despysed and her magnificence shuld be destroyed which all Asia and the worlde worshippeth.
И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
28 When they hearde these sayinges they were full of wrathe and cryed out saying: Greate is Diana of the Ephesians.
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
29 And all the cite was on a roore and they russhed in to the comen hall with one assent and caught Gayus and Aristarcus men of Macedonia Pauls companios.
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
30 When Paul wolde have entred in vnto the people ye disciples suffered him not.
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 Certayne also of ye chefe of Asia which were his frendes sent vnto him desyrynge him that he wolde not preace into the comen hall.
Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 Some cryed one thinge and some another and the congregacion was all out of quiet and ye moare parte knewe not wherfore they were come togeder.
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
33 Some of the company drue forth Alexander the Iewes thrustynge him forwardes. Alexander beckened with the honde and wolde have geven ye people an answer.
А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 When they knewe ye he was a Iewe ther arose a shoute almost for the space of two houres of all men cryinge greate is Diana of the Ephesians.
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
35 When the toune clarcke had ceased the people he sayd: ye men of Ephesus what man is it that knoweth not how that the cite of the Ephesians is a worshipper of the great goddas Diana and of ye ymage which came fro heven.
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
36 Seinge then yt no man sayth here agaynst ye ought to be content and to do nothinge rasshly:
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 For ye have brought hyther these me whiche are nether robbers of churches nor yet despisers of youre goddes.
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 Wherfore yf Demetrius and the craftes men which are wt him have eny sayinge to eny man the lawe is open and ther are ruelars let the accuse one another.
Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 Yf ye goo about eny other thinge it maye be determined in a lawfull cogregacion
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 For we are in ieoperdy to be accused of this dayes busines: for as moche as ther is no cause wherby we maye geve a rekenynge of this concourse of people.
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
41 And when he had thus spoken he let the congregacion departe.
И като рече това, разпусна събранието.
