Luke 8
1 Shortly afterwards, Jesus went on a journey through the towns and villages, proclaiming the Good News of the Kingdom of God. With him went the Twelve,
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 as well as some women who had been cured of wicked spirits and of infirmities. They were Mary, known as Mary of Magdala (from whom seven demons had been expelled),
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 and Joanna (the wife of Herod’s steward, Chuza), and Susannah, and many others — all of whom ministered to Jesus and his Apostles out of their means.
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 Once, when a great crowd was collecting, and, when the people of town after town were flocking to Jesus, he spoke to them in the form of a parable:
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 “The sower went out to sow his seed; and, as he was sowing, some of the seed fell along the path and was trodden upon; and the wild birds ate it up.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 Other seed fell upon rock, and, as soon as it began to grow, having no moisture, withered away.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 Other seed fell in the middle of brambles, but the brambles grew up with it and choked it entirely.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 Other seed fell into rich soil, and grew, and gave a hundred-fold return.” After saying this, Jesus cried aloud: “Let him who has ears to hear with hear.”
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 His disciples asked Jesus the meaning of this parable.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 “To you,” he said, “the knowledge of the hidden truths of the Kingdom of God has been imparted, but to others in parables only, that ‘though they have eyes they may not see, and though they have ears, they may not understand.’
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 This is the parable — The seed is God’s Message.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 By the seed which fell along the path are meant those who hear the Message; but then comes the Devil and carries away the Message from their minds, to prevent their believing it and being saved.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 By the seed which fell upon the rock are meant those who, as soon as they hear the Message, welcome it joyfully; but they have no root, and believe it only for a time, and, when the time of temptation comes, they draw back.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 By that which fell among the brambles are meant those who hear the Message, but who, as they go on their way, are completely choked by this world’s cares and wealth and pleasures, and bring nothing to perfection.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 But by that in the good ground are meant those who, having heard the Message, keep it in the good, rich soil of their hearts, and patiently yield a return.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 No man sets light to a lamp and then covers it with a bowl or puts it underneath a couch, but he puts it on a lamp-stand, so that anyone who comes in may see the light.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 Nothing is hidden which will not be brought into the light of day, not ever kept hidden which will not some day become known and come into the light of day.
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 Take care, then, how you listen. For, to all those who have, more will be given; while, from all those who have nothing, even what they seem to have will be taken away.”
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 Presently Jesus’ mother and brothers came where he was, but they were not able to join him on account of the crowd.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 So word was brought to him — ‘Your mother and your brothers are standing outside, wanting to see you.’
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 His reply, spoken to them all, was: “My mother and my brothers are those who listen to God’s teaching and do what it bids.”
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 One day about that time, Jesus got into a boat with his disciples and said to them: “Let us go across the lake.”
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 So they put off. While they were sailing, Jesus fell asleep. A squall swept down upon the lake, and their boat was filling and they were in danger.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 So the disciples came and roused him. “Sir, Sir,” they cried, “we are lost!” Jesus rose and rebuked the wind and the rushing waves, and they fell, and a calm followed.
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 “Where is your faith?” he exclaimed. But in great awe and amazement they said to one another: “Who can this be, that he commands even the winds and the waves, and they obey him?”
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 And they reached the country of the Gerasenes, which is on the opposite side to Galilee;
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 and, on getting ashore, Jesus met a man, who had demons in him, coming out of the town. For a long time this man had worn no clothing, and he had not lived in a house, but in the tombs.
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 Catching sight of Jesus, he shrieked out and threw himself down before him, and in a loud voice exclaimed: “What do you want with me, Jesus, Son of the Most High God? I beseech you not to torment me.”
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 For Jesus was commanding the foul spirit to come out from the man. On many occasions it had seized him, and, even when secured with chains and fetters, and watched, he would break through anything that bound him, and be driven by the demon into the Wilds.
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 “What is your name?” Jesus asked. “Legion,” he answered (for many demons had taken possession of him);
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 There was a drove of many pigs close by feeding upon the hill-side; and the demons begged Jesus to give them leave to enter into them. Jesus gave them leave.
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 They came out from the man and took possession of the pigs; and the drove rushed down the steep slope into the lake and were drowned.
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 When the men who tended them saw what had happened, they ran away, and carried the news to the town, and to the country round.
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 The people went out to see what had happened, and, when they came to Jesus, they found the man from whom the demons had gone out, sitting, clothed and in his right mind, at Jesus’ feet; and they were awe-struck.
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 Those who had seen it told them how the possessed man had been delivered;
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 upon which all the people in the neighbourhood of the Gerasenes asked Jesus to leave them, for they were terrified. Jesus got into a boat and returned.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 The man from whom the demons had gone out begged Jesus to let him be with him; but Jesus sent him away.
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 “Go back to your home,” he said, “and relate the story of all that God has done for you.” So the man went through the whole town and proclaimed, as he went, all that Jesus had done for him.
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 On his return, Jesus was welcomed by the people; for everyone was looking out for him.
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 And a man named Jaeirus, who was a President of the Synagogue, came to Jesus, and threw himself at Jesus’ feet, with entreaties that he would come to his house,
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 because his only daughter, who was about twelve years old, was dying. As Jesus was going, the people were pressing closely round him.
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 And a woman, who had suffered from haemorrhage for twelve years, and whom no one could cure,
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 came up behind and touched the tassel of his cloak. Instantly the haemorrhage ceased.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 “Who was it that touched me?” Jesus asked; and, while everyone was denying having done so, Peter exclaimed: “Why, Sir, the people are crowding round you and pressing upon you!”
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 “Somebody touched me,” said Jesus; “for I felt that power had gone out from me.”
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 Then the woman, when she saw that she was discovered, came forward trembling, and threw herself down before him; and, in the presence of all the people, she told him her reason for touching him, and that she had been cured instantly.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 “Daughter,” he said, “your faith has delivered you. Go, and peace be with you.”
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 Before he had finished speaking, some one came from the house of the President of the Synagogue and said: “Your daughter is dead! Do not trouble the Teacher further.”
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 But Jesus, hearing this, spoke to the President: “Do not be afraid; only have faith, and she shall yet be delivered.”
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 When he reached the house, he did not allow any one to go in with him, except Peter, John, and James, and the child’s father and mother.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 And every one was weeping and mourning for her. “Do not weep,” Jesus said, “she is not dead; she is asleep.”
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 They began to laugh at him, for they knew that she was dead.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 But, taking her by the hand, Jesus said in a loud voice: “Child, rise!”
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 The child’s spirit returned to her, and she instantly stood up; and Jesus ordered them to give her something to eat.
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 Her parents were amazed, but Jesus impressed on them that they were not to tell any one what had happened.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
