Luke 20
1 On one of these days, when Jesus was teaching the people in the Temple Courts and telling the Good News, the Chief Priests and the Teachers of the Law, joined by the Councillors, confronted him,
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 and addressing him, said: “Tell us what authority you have to do these things. Who is it that has given you this authority?”
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 “I, too,” said Jesus in reply, “will ask you one question. Give me an answer to it.
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 It is about John’s baptism — was it of divine or of human origin?”
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 But they began arguing together: “If we say ‘divine,’ he will say ‘Why did not you believe him?’
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 But, if we say ‘human,’ the people will all stone us, for they are persuaded that John was a Prophet.”
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 So they answered that they did not know its origin.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 “Then I,” said Jesus, “refuse to tell you what authority I have to do these things.”
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 But Jesus began to tell the people this parable — “A man once planted a vineyard, and then let it out to tenants, and went abroad for a long while.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 At the proper time he sent a servant to the tenants, that they should give him a share of the produce of the vineyard. The tenants, however, beat him and sent him away empty-handed.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 The owner afterwards sent another servant; but the tenants beat and insulted this man too, and sent him away empty-handed.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 He sent a third; but they wounded this man also, and threw him outside.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 ‘What shall I do?’ said the owner of the vineyard. ‘I will send my son, who is very dear to me. Perhaps they will respect him.’
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 But, on seeing him, the tenants consulted with one another. ‘Here is the heir!’ they said. ‘Let us kill him, and then the inheritance will become ours.’
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 So they threw him outside the vineyard and killed him. Now what will the owner of the vineyard do to them?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He will come and put those tenants to death, and will let the vineyard to others.” “Heaven forbid!” they exclaimed when they heard it.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 But Jesus looked at them and said: “What then is the meaning of this passage? — ‘The very stone which the builders despised has now itself become the corner-stone.’
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Every one who falls on that stone will be dashed to pieces, while any one on whom it falls — it will scatter him as dust.”
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 After this the Teachers of the Law and the Chief Priest were eager to lay hands on Jesus then and there, but they were afraid of the people; for they saw that it was at them that he had aimed this parable.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 Having watched their opportunity, they afterwards sent some spies, who pretended to be good men, to catch Jesus in the course of conversation, and so enable them to give him up to the Governor’s jurisdiction and authority.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 These men asked Jesus a question. They said: “Teacher, we know that you are right in what you say and teach, and that you do not take any account of a man’s position, but teach the Way of God honestly;
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 are we right in paying tribute to the Emperor or not?”
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 Seeing through their deceitfulness, Jesus said to them:
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 “Show me a florin. Whose head and title are on it?”
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 “The Emperor’s,” they said; and Jesus replied: “Well then, pay to the Emperor what belongs to the Emperor, and to God what belongs to God.”
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 They could not lay hold of this answer before the people; and, in their wonder at his reply, they held their tongues.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Presently there came up some Sadducees, who maintain that there is no resurrection. Their question was this —
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 “Teacher, Moses laid down for us in his writings that — ‘Should a man’s married brother die, and should he be childless, the man should take the widow as his wife, and raise up a family for his brother.’
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Well, there were once seven brothers; of whom the eldest, after taking a wife, died childless.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 The second and third brothers both took her as their wife;
И вторият и третият я взеха;
31 and so, too, did all seven — dying without children.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 The woman herself was the last to die.
А после умря и жената.
33 About the woman, then — at the resurrection, whose wife is she to be, all seven brothers having had her as their wife?”
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 but, for those who are thought worthy to attain to that other world and the resurrection from the dead, there is no marrying or being married, (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 nor indeed can they die again, for they are like angels and, having shared in the resurrection, they are God’s Sons.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 As to the fact that the dead rise, even Moses indicated that, in the passage about the Bush, when he calls the Lord — ‘The God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.’
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Now he is not God of dead men, but of living. For in his sight all are alive.”
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 “Well said, Teacher!” exclaimed some of the Teachers of the Law,
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 for they did not venture to question him any further.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 But Jesus said to them: “How is it that people say that the Christ is to be David’s son?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 For David, in the Book of Psalms, says himself — ‘The Lord said to my lord: “Sit at my right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 until I put thy enemies as a stool for thy feet.”’
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David, then, calls him ‘lord,’ so how is he David’s son?”
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 While all the people were listening, Jesus said to the disciples:
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 “Be on your guard against the Teachers of the Law, who delight to walk about in long robes, and like to be greeted in the streets with respect, and to have the best seats in the Synagogues, and places of honour at dinner.
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 These are the men who rob widows of their houses, and make a pretence of saying long prayers. Their sentence will be all the heavier.”
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
