John 4
1 Now, when the Master heard that the Pharisees had been told that he was making and baptizing more disciples than John
Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
2 (Though it was not Jesus himself, but his disciples, who baptized),
(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
3 he left Judea, and set out again for Galilee.
напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
4 He had to pass through Samaria,
И трябваше да мине през Самария.
5 and, on his way, he came to a Samaritan town called Shechem, near the plot of land that Jacob gave to his son Joseph.
И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
6 Jacob’s Spring was there, and Jesus, being tired after his journey, sat down beside the spring, just as he was. It was then about mid-day.
Там беше Яковият кладенец FOOTNOTE ( Гръцки: Извор. ). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
7 A woman of Samaria came to draw water; and Jesus said to her — “Give me some to drink,”
Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.
8 For his disciples had gone into the town to buy food.
(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
9 “How is it,” replied the Samaritan woman, “that you who are a Jew ask for water from a Samaritan woman like me?” (For Jews do not associate with Samaritans).
Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
10 “If you knew of the gift of God,” replied Jesus, “and who it is that is saying to you ‘Give me some water,’ you would have asked him, and he would have given you ‘living water’.”
Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
11 “You have no bucket, Sir, and the well is deep,” she said; “where did you get that ‘living water?’
Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
12 Surely you are not greater than our ancestor Jacob who gave us the well, and used to drink from it himself, and his sons, and his cattle!”
Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
13 “All who drink of this water,” replied Jesus, “will be thirsty again;
Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
15 “Give me this water, Sir,” said the woman, “so that I may not be thirsty, nor have to come all the way here to draw water.”
Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
16 “Go and call your husband,” said Jesus, “and then come back.”
Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17 “I have no husband,” answered the woman. “You are right in saying ‘I have no husband,’” replied Jesus,
В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
18 “For you have had five husbands, and the man with whom you are now living is not your husband; in saying that, you have spoken the truth.”
защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
19 “I see, Sir, that you are a Prophet!” exclaimed the woman.
Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 “It was on this mountain that our ancestors worshiped; and yet you Jews say that the proper place for worship is in Jerusalem.”
Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
21 “Believe me,” replied Jesus, “a time is coming when it will be neither on this mountain nor in Jerusalem that you will worship the Father.
Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22 You Samaritans do not know what you worship; we know what we worship, for Salvation comes from the Jews.
Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 But a time is coming, indeed it is already here, when the true worshipers will worship the Father spiritually and truly; for such are the worshipers that the Father desires.
Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 God is Spirit; and those who worship him must worship spiritually and truly.”
Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 “I know,” answered the woman, “that the Messiah, who is called the Christ, is coming; when once he has come, he will tell us everything.”
Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26 “I am he,” Jesus said to her, “I who am speaking to you.”
Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
27 At this moment his disciples came up, and were surprised to find him talking with a woman; but none of them asked ‘What do you want?’ or ‘Why are you talking with her?’
В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28 So the woman, leaving her pitcher, went back to the town, and said to the people:
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 “Come and see someone who has told me everything that I have done. Can he be the Christ?”
Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30 And the people left the town and went to see Jesus.
Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Meanwhile the disciples kept saying to him: “Take something to eat, Rabbi.”
Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
32 “I have food to eat,” he answered, “of which you know nothing.”
А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 “Can any one have brought him anything to eat?” the disciples said to one another.
Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 “My food,” replied Jesus, “is to do the will of him who sent me, and to complete his work.
Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35 Do not you say that it still wants four months to harvest? Why, look up, and see how white the fields are for harvest!
Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36 Already the reaper is receiving wages and gathering in sheaves for Immortal Life, so that sower and reaper rejoice together. (aiōnios g166)
Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. (aiōnios g166)
37 For here the proverb holds good — ‘One sows, another reaps.’
Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 I have sent you to reap that on which you have spent no labour; others have laboured, and you have entered upon the results of their labour.”
Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 Many from that town came to believe in Jesus — Samaritans though they were — on account of the woman’s statement — ‘He has told me everything that I have done.’
И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40 And, when these Samaritans had come to Jesus, they begged him to stay with them, and he stayed there two days.
И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41 But far more came to believe in him on account of what he said himself,
И още мнозина повярваха поради неговото учение;
42 and they said to the woman: “It is no longer because of what you say that we believe in him, for we have heard him ourselves and know that he really is the Saviour of the world.”
и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
43 After these two days Jesus went on to Galilee;
След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 for he himself declared that ‘a Prophet is not honoured in his own country.’
Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45 When he entered Galilee, the Galileans welcomed him, for they had seen all that he did at Jerusalem during the Festival, at which they also had been present.
И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 So Jesus came again to Cana in Galilee, where he had turned the water into wine. Now there was one of the King’s officers whose son was lying ill at Capernaum.
Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
47 When this man heard that Jesus had returned from Judea to Galilee, he went to him, and begged him to come down and cure his son; for he was at the point of death.
Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Jesus answered: “Unless you all see signs and wonders, you will not believe.”
Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49 “Sir,” said the officer, “come down before my child dies.” And Jesus answered: “Go, your son is living.”
Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50 The man believed what Jesus said to him, and went;
Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51 and, while he was on his way down, his servants met him, and told him that his child was living.
И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52 So he asked them at what time the boy began to get better. “It was yesterday, about one o’clock,” they said, “that the fever left him.”
А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 By this the father knew that it was at the very time when Jesus had said to him ‘Your son is living’; and he himself, with all his household, believed in Jesus.
И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
54 This was the second occasion on which Jesus gave a sign of his mission on coming from Judea to Galilee.
Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
