Hebrews 10
1 The Law, though able to foreshadow the Better System which was coming, never had its actual substance. Its priests, with those sacrifices which they offer continuously year after year, can never make those who come to worship perfect.
Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
2 Otherwise, would not the offering of these sacrifices have been abandoned, as the worshipers, having been once purified, would have had their consciences clear from sins?
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 But, on the contrary, these sacrifices recall their sins to mind year after year.
Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
4 For the blood of bulls and goats is powerless to remove sins.
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 That is why, when he was coming into the world, the Christ declared — ‘Sacrifice and offering thou dost not desire, but thou dost provide for me a body;
Затова Христос, като влиза в света, казва:
6 Thou dost take no pleasure in burnt offerings and sacrifices for sin.
Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 So I said, “See, I have come’ (as is written of me in the pages of the Book), “To do thy will, O God.”’
Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".
8 First come the words — ‘Thou dost not desire, nor dost thou take pleasure in, sacrifices, offerings, burnt offerings, and sacrifices for sin’ (offerings regularly made under the Law),
Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
9 and then there is added — ‘See, I have come to do thy will.’ The former sacrifices are set aside to be replaced by the latter.
после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 And it is in the fulfilment of the will of God that we have been purified by the sacrifice, once and for all, of the body of Jesus Christ.
С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.
11 Every other priest stands day after day at his ministrations, and offers the same sacrifices over and over again — sacrifices that can never take sins away.
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 But, this priest, after he had offered one sacrifice for sins, which should serve for all time, ‘took his seat at the right hand of God,’
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
13 and has since then been waiting ‘for his enemies to be put as a stool for his feet.’
та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 By a single offering he has made perfect for all time those who are being purified.
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 We have also the testimony of the Holy Spirit. For, after saying —
А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:
16 ‘“This is the Covenant that I will make with them After those days,” says the Lord; “I will impress my laws on their hearts, And will inscribe them on their minds,”’
"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
17 then we have — ‘And their sins and their iniquities I will no longer remember.’
"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 And, when these are forgiven, there is no further need of an offering for sin.
А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
19 Therefore, Brothers, since we may enter the Sanctuary with confidence, in virtue of the blood of Jesus,
И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 by the way which he inaugurated for us — a new and living way, a way through the Sanctuary Curtain (that is, his human nature);
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 and, since we have in him ‘a great priest set over the House of God,’
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 let us draw near to God in all sincerity of heart and in perfect faith, with our hearts purified by the sprinkled blood from all consciousness of wrong, and with our bodies washed with pure water.
нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
23 Let us maintain the confession of our hope unshaken, for he who has given us his promise will not fail us.
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 Let us vie with one another in a rivalry of love and noble actions.
и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 And let us not, as some do, cease to meet together; but, on the contrary, let us encourage one another, and all the more, now that you see the Day drawing near.
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Remember, if we sin wilfully after we have gained a full knowledge of the Truth, there can be no further sacrifice for sin;
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 there is only a fearful anticipation of judgment, and a burning indignation which will destroy all opponents.
но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 When a man disregarded the Law of Moses, he was, on the evidence of two or three witnesses, put to death without pity.
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 How much worse then, think you, will be the punishment deserved by those who have trampled underfoot the Son of God, who have treated the blood that rendered the Covenant valid — the very blood by which they were purified — as of no account, and who have outraged the Spirit of Love?
тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 We know who it was that said — ‘It is for me to avenge, I will requite’; and again — ‘The Lord will judge his people.’
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 It is a fearful thing to fall into the hands of the Living God.
Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32 Call to mind those early days in which, after you had received the Light, you patiently underwent a long and painful conflict.
Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 Sometimes, in consequence of the taunts and injuries heaped upon you, you became a public spectacle; and sometimes you suffered through having shown yourselves to be the friends of men who were in the very position in which you had been.
кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 For you not only sympathised with those who were in prison, but you even took the confiscation of your possessions joyfully, knowing, as you did, that you had in yourselves a greater possession and a lasting one.
Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 Do not, therefore, abandon the confidence that you have gained, for it has a great reward awaiting it.
И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 You still have need of patient endurance, in order that, when you have done God’s will, you may obtain the fulfilment of his promise.
Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 ‘For there is indeed but a very little while Ere He who is coming will have come, without delay;
"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 And through faith the Righteous man shall find his Life, But, if a man draws back, my heart can find no pleasure in him.’
А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 But we do not belong to those who draw back, to their Ruin, but to those who have faith, to the saving of their souls.
Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
