Galatians 4
1 My point is this — As long as the heir is under age, there is no difference between him and a slave, though he is master of the whole estate.
Казвам още: До тогаз, докато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,
2 He is subject to the control of guardians and stewards, during the period for which his father has power to appoint them.
но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.
3 And so is it with us; when we were under age, as it were, we were slaves to the puerile teaching of this world;
Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;
4 but, when the full time came, God sent his Son — born a woman’s child, born subject to Law —
а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
5 To ransom those who were subject to Law, so that we might take our position as sons.
за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6 And it is because you are sons that God sent into our hearts the Spirit of his Son, with the cry — ‘Abba, our Father.’
И понеже сте синове, Бог изпрати в сърдцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
7 You, therefore, are no longer a slave, but a son; and, if a son, then an heir also, by God’s appointment.
Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.
8 Yet formerly, in your ignorance of God, you became slaves to ‘gods’ which were no gods.
Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;
9 But now that you have found God — or, rather, have been found by him — how is it that you are turning back to that poor and feeble puerile teaching, to which yet once again you are wanting to become slaves?
а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате?
10 You are scrupulous in keeping Days and Months and Seasons and Years!
Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
11 You make me fear that the labour which I have spent on you may have been wasted.
Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
12 I entreat you, Brothers, to become like me, as I became like you. You have never done me any wrong.
Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
13 You remember that it was owing to bodily infirmity that on the first occasion I told you the Good News.
но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
14 And as for what must have tried you in my condition, it did not inspire you with scorn or disgust, but you welcomed me as if I had been an angel of God — or Christ Jesus himself!
но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
15 What has become then, of your blessings? For I can bear witness that, had it been possible, you would have torn out your eyes and given them to me!
Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
16 Am I to think, then, that I have become your enemy by telling you the truth?
Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
17 Certain people are seeking your favour, but with no honourable object. No, indeed, they want to isolate you, so that you will have to seek their favour.
Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.
18 It is always honourable to have your favour sought in an honourable cause, and not only when I am with you, my dear children —
Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
19 You for whom I am again enduring a mother’s pains, till a likeness to Christ shall have been formed in you.
Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
20 But I could wish to be with you now and speak in a different tone, for I am perplexed about you.
желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21 Tell me, you who want to be still subject to Law — Why do not you listen to the Law?
Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?
22 Scripture says that Abraham had two sons, one the child of the slave-woman and the other the child of the free woman.
Защото е писано, че Авраам имаше два сина, един от слугинята и един от свободната;
23 But the child of the slave-woman was born in the course of nature, while the child of the free woman was born in fulfilment of a promise.
но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
24 This story may be taken as an allegory. The women stand for two Covenants. One Covenant, given from Mount Sinai, produces a race of slaves and is represented by Hagar
И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
25 (The word Hagar meaning in Arabia Mount Sinai) and it ranks with the Jerusalem of to-day, for she and her children are in slavery.
А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.
26 But the Jerusalem above is free, and she it is who is our mother.
А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;
27 For Scripture says — ‘Rejoice, thou barren one, who dost never bear, Break into shouts, thou who art never in labour, For many are the children of her who is desolate — aye, more than of her who has a husband.’
защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чедата на самотната, нежели чадата на омъжената".
28 As for ourselves, brothers, we, like Isaac, are children born in fulfilment of a promise.
А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.
29 Yet at that time the child born in the course of nature persecuted the child born by the power of the Spirit; and it is the same now.
Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.
30 But what does the passage of Scripture say? ‘Send away the slave-woman and her son; for the slave’s son shall not be co-heir with the son of the free woman.’
Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защо, синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".
31 And so, Brothers, we are not children of a slave, but of her who is free.
За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.
