Acts 24
1 Five days afterwards the High Priest Ananias came down with some of the Councillors and a barrister named Tertullus. They laid an information with the Governor against Paul;
О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;
2 and, when the hearing came on, Tertullus began his speech for the prosecution.
О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,
3 “We owe it to your Excellency,” he said, “that we are enjoying profound peace, and we owe it to your foresight that this nation is constantly securing reforms — advantages which we very gratefully accept at all times and places.
то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4 But — not to be tedious — I beg you, with your accustomed fairness, to listen to a brief statement of our case.
Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,
5 We have found this man a public pest; he is one who stirs up disputes among the Jews all the world over, and is a ringleader of the Nazarene heretics.
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;
6 He even attempted to desecrate the Temple itself, but we caught him;
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].
8 and you will be able, by examining him on all these points, to satisfy yourself as to the charges which we are bringing against him.”
А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 The Jews also joined in the attack and bore out his statements.
И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 On a sign from the Governor, Paul made this reply: “Knowing, as I do, for how many years you have acted as Judge to this nation, it is with confidence that I undertake my own defence.
А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 For you can easily ascertain that it is not more than twelve days ago that I went up to worship at Jerusalem,
защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12 where my prosecutors never found me holding discussions with any one, or causing a crowd to collect — either in the Temple, or in the Synagogues, or about the city;
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13 and they cannot establish the charges which they are now making against me.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 This, however, I do acknowledge to you, that it is as a believer in the Cause which they call heretical, that I worship the God of my ancestors. At the same time, I believe everything that is in accordance with the Law and that is written in the prophets;
Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,
15 and I have a hope that rests in God — a hope which they also cherish — that there will one day be a resurrection of good and bad alike.
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 This being so, I strive at all times to keep my conscience clear before both God and man.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.
17 After some years’ absence I had come to bring charitable gifts to my nation, and to make offerings;
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.
18 and it was while engaged in this that they found me in the Temple, after completing a period of purification, but not with any crowd or disorder.
А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;
19 There were, however, some Jews from Roman Asia who ought to have been here before you, and to have made any charge that they may have against me —
но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20 Or else let my opponents here say what they found wrong in me when I was before the Council,
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
21 except as to the one sentence that I shouted out as I stood among them — ‘It is about the resurrection of the dead that I am on my trial before you to-day’.”
освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 Felix, however, adjourned the case — though he had a fairly accurate knowledge of all that concerned the Cause — with the promise: “When Lysias, the commanding Officer, comes down, I will give my decision in your case.”
А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23 So he gave orders to the Captain in charge of Paul to keep him in custody, but to relax the regulations, and not to prevent any of his personal friends from attending to his wants.
И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 Some days later Felix came with his wife Drusilla, who was herself a Jewess, and, sending for Paul, listened to what he had to say about faith in Christ Jesus.
След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25 But, while Paul was speaking at length about righteousness, self-control, and the coming judgment, Felix became terrified, and interrupted him — “Go for the present, but, when I find an opportunity, I will send for you again.”
И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26 He was hoping, too, for a bribe from Paul, and so he used to send for him frequently and talk with him.
Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27 But, after the lapse of two years, Felix was succeeded by Porcius Festus; and, wishing to gain popularity with the Jews, he left Paul a prisoner.
Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.
