Acts 21
1 When we had torn ourselves away and had set sail, we ran before the wind to Cos; the next day we came to Rhodes, and from there to Patara,
Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.
2 where we found a ship crossing to Phoenicia, and went on board and set sail.
И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3 After sighting Cyprus and leaving it on the left, we sailed to Syria, and put into Tyre, where the ship was to discharge her cargo.
И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.
4 There we found the disciples and stayed a week with them. Speaking under the influence of the Spirit, they warned Paul not to set foot in Jerusalem.
О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
5 However, when we had come to the end of our visit, we went on our way, all the disciples with their wives and children escorting us out of the city. We knelt down on the beach, and prayed,
И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
6 and then said good-bye to one another; after which we went on board, and they returned home.
И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 After we had made the run from Tyre, we landed at Ptolemais, and exchanged greetings with the Brethren there, and spent a day with them.
И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
8 The next day we left, and reached Caesarea, where we went to the house of Philip, the Missionary, who was one of ‘the Seven,’ and stayed with him.
А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.
9 He had four unmarried daughters, who had the gift of prophecy.
А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 During our visit, which lasted several days, a Prophet, named Agabus, came down from Judea.
И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 He came to see us, and, taking Paul’s girdle, and binding his own feet and hands with it, said: “This is what the Holy Spirit says — ‘The man to whom this girdle belongs will be bound like this at Jerusalem by the Jews, and they will give him up to the Gentiles’.”
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 When we heard that, we and the people of the place began to entreat Paul not to go up to Jerusalem.
И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
13 It was then that Paul made the reply: “Why are you weeping and breaking my heart like this? For my part, I am ready not only to be bound, but even to suffer death at Jerusalem for the Name of the Lord Jesus.”
Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14 So, as he would not be persuaded, we said no more to him, only adding — “The Lord’s will be done.”
И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.
15 At the end of our visit, we made our preparations, and started on our way up to Jerusalem.
И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.
16 Some of the disciples from Caesarea went with us, and brought Mnason with them, a Cypriot disciple of long standing, with whom we were to stay.
С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17 On our arrival at Jerusalem, the Brethren there gave us a hearty welcome;
И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18 and the next day Paul went with us to see James, and all the Officers of the Church were present.
И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.
19 After greeting them, Paul related in detail all that God had done among the Gentiles through his efforts;
И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20 and, when they had heard it, they began praising God, and said to Paul: “You see, Brother, that the Jews who have become believers in Christ may be numbered by tens of thousands, and they are all naturally earnest in upholding the Jewish Law.
А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
21 Now they have heard it said about you, that you teach all Jews in foreign countries to forsake Moses, for you tell them not to circumcise their children or even to observe Jewish customs.
А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
22 Well now, as they are certain to hear of your arrival, do what we are going to suggest.
И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
23 We have four men here, who have of their own accord put themselves under a vow.
Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
24 Join these men, share their purification, and bear their expenses, so that they may shave their heads; and then all will see that there is no truth in what they have been told about you, but that, on the contrary, you yourself rule your life in obedience to the Jewish Law.
земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
25 As to the Gentiles who have become believers in Christ, we have sent our decision that they should avoid food offered to idols, and blood, and the flesh of strangled animals, and impurity.”
А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.
26 On this, Paul joined the men, and the next day shared their purification, and went into the Temple, and gave notice of the expiration of the period of purification when the usual offering should have been made on behalf of each of them.
Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
27 But, just as the seven days were drawing to a close, the Jews from Roman Asia caught sight of Paul in the Temple, and caused great excitement among all the people present, by seizing Paul and shouting:
И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:
28 “Men of Israel! help! This is the man who teaches every one everywhere against our People, our Law, and this Place; and, what is more, he has actually brought Greeks into the Temple and defiled this sacred place.”
О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
29 (For they had previously seen Trophimus the Ephesian in Paul’s company in the city, and were under the belief that Paul had taken him into the Temple.)
(Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
30 The whole city was stirred, and the people quickly collected, seized Paul, and dragged him out of the Temple, when the doors were immediately shut.
И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
31 They were bent upon killing him, when it was reported to the Officer commanding the garrison, that all Jerusalem was in commotion.
И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;
32 He instantly got together some officers and men, and charged down upon the crowd, who, when they saw the Commanding Officer and his men, stopped beating Paul.
и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
33 Then he went up to Paul, arrested him, ordered him to be doubly chained, and proceeded to inquire who he was, and what he had been doing.
Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
34 Some of the crowd said one thing, and some another; and, as he could get no definite reply on account of the uproar, he ordered Paul to be taken into the barracks.
А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
35 When Paul reached the steps, he was actually being carried by the soldiers, owing to the violence of the mob;
А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;
36 for the people were following in a mass, shouting out: “Kill him!”
защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!
37 Just as he was about to be taken into the Fort, Paul said to the Commanding Officer: “May I speak to you?” “Do you know Greek?” asked the Commanding Officer.
И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
38 “Are not you, then, the Egyptian who some time ago raised an insurrection and led the four thousand Bandits out into the Wilderness?”
Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 “No,” said Paul, “I am a Jew of Tarsus in Cilicia, a citizen of a city of some note; and I beg you to give me permission to speak to the people.”
А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
40 The Commanding Officer gave his permission, and Paul, standing on the steps, made signs with his hand to the people, and, when comparative silence had been obtained, he spoke to them in Hebrew, as follows:
