Acts 19
1 While Apollos was at Corinth, Paul passed through the inland districts of Roman Asia, and went to Ephesus. There he found some disciples, of whom he asked:
А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
2 “Did you, when you became believers in Christ, receive the Holy Spirit?” “No,” they answered, “we did not even hear that there was a Holy Spirit.”
И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
3 “What then was your baptism?” Paul asked.
И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
4 “John’s baptism was a baptism upon repentance,” rejoined Paul, “and John told the people (speaking of the ‘One Coming; after him) that they should believe in him — that is in Jesus.”
А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
5 On hearing this, they were baptized into the faith of the Lord Jesus,
И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 and, after Paul had placed his hands on them, the Holy Spirit descended upon them, and they began to speak with ‘tongues’ and to preach.
И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 There were about twelve of them in all.
И те всички бяха около дванадесет мъже.
8 Paul went to the Synagogue there, and for three months spoke out fearlessly, giving addresses and trying to convince his hearers, about the kingdom of God.
И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
9 Some of them, however, hardened their hears and refused to believe, denouncing the Cause before the people. So Paul left them and withdrew his disciples, and gave daily addresses in the lecture-hall of Tyrannus.
А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10 This went on for two years, so that all who lived in Roman Asia, Jews and Greeks alike, heard the Lord’s Message.
И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
11 God did miracles of no ordinary kind by Paul’s hands;
При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
12 so that people would carry home to the sick handkerchiefs or aprons that had touched his body, and their diseases would leave them and the wicked spirits go out of them.
дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13 An attempt was made by some itinerant Jews, who were exorcists, to use the Name of the Lord Jesus over those who had wicked spirits in them. “I adjure you,” they would say, “by the Jesus, whom Paul preaches.”
А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 The seven sons of Sceva, a Jewish Chief Priest, were doing this;
И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
15 but the wicked spirit answered them: “Jesus I acknowledge, and Paul I know, but you — who are you?”
Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 Then the man, in whom this wicked spirit was, sprang upon them, mastered both of them, and so completely overpowered them, that they fled out of the house, stripped of their clothes, and wounded.
И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 This incident came to the knowledge of all the Jews and Greeks living at Ephesus; they were all awe-struck, and the Name of the Lord Jesus was held in the highest honour.
И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 Many, too, of those who had become believers in Christ came with a full confession of their practices;
И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 while a number of people, who had practiced magic, collected their books and burnt them publicly; and on reckoning up the price of these, they found it amounted to five thousand pounds.
Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
20 So irresistibly did the Lord’s Message spread and prevail.
Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
21 Sometime after these events Paul resolved to go through Macedonia and Greece, and then make his way to Jerusalem. “And after I have been there,” he said, “I must visit Rome also.”
И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 So he sent to Macedonia two of his helpers, Timothy and Erastus, while he himself stayed for some time longer in Roman Asia.
И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
23 Just about that time a great disturbance arose about the Cause.
А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
24 A silversmith named Demetrius, who made silver models of the shrine of Artemis, and so gave a great deal of work to the artisans,
Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 got these men together, as well as the workmen engaged in similar occupations, and said: “Men, you know that our prosperity depends upon this work,
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 and you see and hear that not only at Ephesus, but in almost the whole of Roman Asia, this Paul has convinced and won over great numbers of people, by his assertion that those Gods which are made by hands are not Gods at all.
И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
27 So that not only is this business of ours likely to fall into discredit, but there is the further danger that the Temple of the great Goddess Artemis will be thought nothing of, and that she herself will be deprived of her splendour — though all Roman Asia and the whole world worship her.”
И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
28 When they heard this, the men were greatly enraged, and began shouting — “Great is Artemis of the Ephesians!”
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
29 The commotion spread through the whole city, and the people rushed together into the amphitheater, dragging with them Gaius and Aristarchus, two Macedonians who were Paul’s traveling companions.
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
30 Paul wished to go into the amphitheater and face the people, but the disciples would not let him,
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 while some of the chief religious officials of the province, who were friendly to him, sent repeated entreaties to him not to trust himself inside.
Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 Meanwhile some were shouting one thing and some another, for the Assembly was all in confusion, most of those present not even knowing why they had met.
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
33 But some of the crowd prompted Alexander, whom the Jews had pushed to the front, and he waved his hand to show that he wanted to speak in their defence to the people.
А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 However, when they recognised him as a Jew, one cry broke from them all, and they continued shouting for two hours — “Great is Artemis of the Ephesians!”
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
35 When the Recorder had succeeded in quieting the crowd, he said: “Men of Ephesus, who is there, I ask you, who needs to be told that this city of Ephesus is the Warden of the Temple of the great Artemis, and of the statue which fell down from Zeus?
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
36 As these are undeniable facts, you ought to keep calm and do nothing rash;
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 for you have brought these men here, though they are neither robbers of Temples nor blasphemers of our Goddess.
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 If, however, Demetrius and the artisans who are acting with him have a charge to make against any one, there are Court Days and there are Magistrates; let both parties take legal proceedings.
Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 But if you want anything more, it will have to be settled in the regular Assembly.
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 For I tell you that we are in danger of being proceeded against for to-day’s riot, there being nothing to account for it; and in that case we shall be at a loss to give any reason for this disorderly gathering.”
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
41 With these words he dismissed the Assembly.
И като рече това, разпусна събранието.
