Acts 12
1 It was at that time that King Herod began to ill-treat some of the members of the Church.
Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2 He had James, the brother of John, beheaded;
О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
3 and, when he saw that the Jews were pleased with this, he proceeded to arrest Peter also. (This was during the Festival of the Unleavened Bread.)
и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
4 After seizing Peter, Herod put him in prison, and entrusted him to the keeping of four Guards of four soldiers each, intending, after the Passover, to bring him up before the people.
И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
5 So Peter was kept in prison, but meanwhile the prayers of the Church were being earnestly offered to God on his behalf.
И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
6 Just when Herod was intending to bring him before the people, on that very night Peter was asleep between two soldiers, chained to them both, while there were sentries in front of the door, guarding the prison.
И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 Suddenly an angel of the Lord stood by him, and a light shone in the cell. The angel struck Peter on the side, and roused him with the words: “Get up quickly.”
И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
8 The chains dropped from his wrists, and then the angel said: “Put on your girdle and sandals.” When Peter had done so, the angel added: “Throw your cloak round you and follow me.”
И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
9 Peter followed him out, not knowing that what was happening under the angel’s guidance was real, but thinking that he was seeing a vision.
И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
10 Passing the first Guard, and then the second, they came to the iron gate leading into the city, which opened to them of itself; and, when they had passed through that, and had walked along one street, all at once the angel left him.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
11 Then Peter came to himself and said: “Now I know beyond all doubt that the Lord has sent his angel, and has rescued me from Herod’s hands and from all that the Jewish people have been expecting.”
И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12 As soon as he realized what had happened, he went to the house of Mary, the mother of John who was also known as Mark, where a number of people were gathered together, praying.
И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
13 On his knocking at the door in the gate, a maidservant, named Rhoda, came to answer it.
И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
14 She recognized Peter’s voice, but in her joy left the gate unopened, and ran in, and told them that Peter was standing outside.
И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 “You are mad!” they exclaimed. But, when she persisted that it was so, they said: “It must be his spirit!”
А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
16 Meanwhile Peter went on knocking, and, when they opened the gate and saw him, they were amazed.
А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 Peter signed to them with his hand to be silent, and then told them how the Lord had brought him out of the prison, adding: “Tell James and the Brethren all this.” Then he left the house, and went away to another place.
А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18 In the morning there was a great stir among the soldiers — what could have become of Peter!
А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19 And, when Herod had made further search for him and failed to find him, he closely questioned the Guard, and ordered them away to execution. Then he went down from Judea to stay at Caesarea.
А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
20 It happened that Herod was deeply offended with the people of Tyre and Sidon, but they went in a body to him, and, having succeeded in winning over Blastus, the Chamberlain, they begged Herod for a reconciliation, because their country was dependent on the King’s for its food-supply.
И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
21 On an appointed day Herod, wearing his state-robes, seated himself on his throne, and delivered an oration.
И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 The people kept shouting: “It is the voice of God, and not of a man!”
А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 Instantly an angel of the Lord struck him, because he did not give God the glory; and he was attacked with worms, and died.
И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24 Meanwhile the Lord’s Message kept extending, and spreading far and wide.
Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25 When Barnabas and Saul had carried out their mission, they returned to Jerusalem, and took with them John, who was also known as Mark.
А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
