Psalms 44
1 God, we ourselves have heard what our parents and grandparents told us. They told us about the miracles that you performed long ago.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 [They told us] how you expelled the ungodly people and enabled us to live in their land. [They told us] that you punished those ungodly people and enabled your own people to prosper [IDM].
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 It was not by using their own swords that they conquered the people that lived in that land, and it was not by their own power that they were victorious; it was only by your power [MTY, DOU] [that they did those things]; and they were sure that you were with them, and that showed that you were pleased with them.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 You are my King and my God; it is you who enable us, your people [MTY], to defeat our enemies.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 It is by your power that we knock our enemies down and tramp on them.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 I do not trust that I will be saved by using my bow [and arrows] and my sword.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 No, it is you who have rescued us from our enemies, it is you who have caused those who hate us to become ashamed [because they were defeated].
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 We have continually boasted about what God [has done for us], and we will thank him [MTY] forever.
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 But [now] you have rejected us and caused us to be disgraced; when our armies march out [to fight a battle], you no [longer] go with them.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 You have caused us to run away from our enemies, with the result that they captured the things that belonged to us.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 You have allowed us to become like [MET] sheep that were ready to be slaughtered; you scattered us [far away] among [other].
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 [It is as though] [MET] you sold us, your people, [to our enemies] for a very small price, and you did not gain much profit from selling us!
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 People who live in nations near us make fun of us; they laugh at us and deride/belittle us.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 They make jokes using the name of [our country], they shake their heads [to indicate that they despise us].
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 All day I feel disgraced; from seeing my face, people know that I am ashamed.
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 I hear what those who sneer at me and revile me say; I am ashamed in front of my enemies and those who want to harm me.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All these things have happened to us [even] though we have not forgotten you, and we are not the ones who disobeyed the agreement you made with [our ancestors].
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 We have not stopped being loyal to you, and we have not stopped doing what you want us to do [IDM].
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 But [it is as though] you have allowed us to be helpless among wild animals, and abandoned us in a deep dark [ravine].
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If we had forgotten to worship [MTY] our God, or if we had spread out our hands to [worship] a foreign god,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 you certainly would have known that, because you know [even] what we secretly think.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 But it is because we belong to you, [that our enemies] are constantly killing us. They act toward us as though we were only sheep to be slaughtered.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 [So], Yahweh, arise! Why are you asleep [RHQ]? Get up! Do not reject us forever!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Why are you not looking at us? Why are you forgetting that we are suffering and being oppressed [by our enemies]?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 We are pushed down to the ground and we cannot get up.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Arise, and come and help us! Rescue us because you faithfully love us!
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
