Job 10
1 “I am tired of living. And I will not be silent and stop saying what I am complaining about. Instead, being very unhappy, I will speak [IDM].
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I will say to God, ‘Do not say that I must be punished; instead, tell me what wrong you are saying that I have done.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Does it seem to be good for you to oppress me, to abandon me, whom you created, and instead, to help wicked people to do the things that they plan to do?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Do you understand things the way that we humans do?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 (Do you live for only a few years, like we do?/You certainly do not live for only a few years, like we do.) [RHQ]
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 So, why do you [RHQ] continue to search for my faults? Why do you hunt for my sins?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 You know that I am not guilty, and that no one can rescue me from your power [MTY].
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 “'With your hands you created me and shaped/formed my body; but now you are [deciding that you should not have done that, and you are] destroying me.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Do not forget that you made me from [a piece of] clay; are you going to cause me to become dirt again [RHQ]?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 You certainly [RHQ] directed/controlled it when I was conceived, and you formed me inside my mother’s womb [MET].
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 You fastened my bones together with sinews, and [then] you covered them with flesh inside my skin.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 You have caused me to be alive, and you have faithfully loved me, and you have carefully (preserved me/kept me alive).
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 “'But you (kept secret/did not reveal) what [you were planning to do to me]; I am certain that you were planning [to do] these [things to me].
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 You were watching to see if I would sin, in order that [if I sinned, ] you would refuse to forgive me.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I am a wicked man, I hope/wish that terrible things will happen to me. But even if I am righteous, I still must bow my head [and feel ashamed], because I am very disgraced and feel miserable.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 And if I am proud, you hunt me like [SIM] a lion hunts [for some animal to kill], and you act powerfully to injure me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 You constantly find more witnesses [to testify that I have done what is wrong], and you continually become more angry/perturbed with me. [It is as though] you are always bringing new troops to attack me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “'God, why did you allow me to be born? I wish/desire that I had died before anyone [SYN] saw me.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 [I consider that] it would have been better if I had been carried directly from my mother’s womb to the grave than for me to live.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 [I think that] [RHQ] there are only a few days for me to remain alive; so (allow me to be alone/stop attacking me), in order that I may be a little cheerful
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 before I go to the place from which I will never return, where it is always gloomy and very dark [DOU],
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 a place of darkness and dark shadows, where [everything] is confused/disordered, where [even a small amount of] light there is like darkness (OR, there is no light, only darkness).’”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
