Habakkuk 3
1 Yahweh, I have heard about you; I revere you because of [all the amazing] things that you have done. In our time, do again [some of] those things that you did long ago! Even when you are angry [with us], be merciful [to us]!
Молитвата на пророк Авакума, по Оплакванията.
Господи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.
3 [In the vision, I saw] God, the Holy One, coming from the Teman [district in Edom]; [and I also saw] him coming from the Paran Hills [in the Sinai area]. His glory filled the sky, and the earth was full of [people who were] praising him.
Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.
4 His glory was like [SIM] a sunrise; rays flashed from his hands where he hides his power.
Сиянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му.
5 He sent plagues in front of him, and [other] plagues came behind him.
Пред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му.
6 When he stopped, the earth shook. When he looked at the nations, [all the people] trembled. The hills and mountains that have existed for a very long time [HYP] collapsed and crumbled. Yahweh is the one who exists eternally/forever!
Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността.
7 [In the vision] I saw the [people who live in] tents in the Cushan [region] being afflicted, and the people in the Midian [region] trembling.
Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
8 Yahweh, was it because you were angry with the rivers and streams that you were angry with them? Did the seas cause you to be furious, with the result that you rode through them with horses that were pulling chariots that enabled you to defeat them?
Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш?
9 [It was as though] you uncovered your bow, took arrows from your quiver, [and prepared to shoot them]. [Then with lightning] you split open the earth, and streams burst forth.
Лъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села) Ти проряза земята с реки.
10 [It is as though] the mountains saw you [doing that], and they trembled. Floods rushed by; [it was as though] the deep ocean roared and caused its waves to rise up high.
Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко.
11 The sun and moon stopped moving in the sky while your [lightning] flashed [past like] a swift arrow, and your glittering spear flashed.
Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие.
12 Being very angry [DOU], you walked across the earth and trampled the [armies of many] nations.
С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.
13 But you [also] went to rescue us, your people, and to save the [king] (Or, [people]) whom you had chosen [MTY]. You struck down the leader [MTY] of those wicked people and stripped off his clothes, from his head to his feet.
Излязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села)
14 With his own spear you destroyed the leader of those soldiers who rushed like [SIM] a whirlwind to [attack and] scatter us, thinking that they could conquer us [Israelis] easily.
Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха.
15 You walked through the sea with your horses [to destroy our enemies], and caused the waves to surge.
С конете си преминал си морето, Натрупаните много води.
16 When I saw that vision, my heart pounded and my lips quivered [because I became afraid]. My legs became weak and I shook, [because I was terrified]. But I will wait quietly for the people [of Babylonia], those who invaded our country, to experience disasters!
Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.
17 [Therefore, ] even if there are no blossoms on the fig trees, and there are no grapes on the grapevines, and even if there are no olives growing on the olive trees, and there are no crops in the fields, and even if the flocks [of sheep and goats] die in the fields, and there are no cattle in the stalls/barns,
Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,
18 I will rejoice because [I know] Yahweh. I will be joyful because Yahweh my God is the one who saves me!
Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Yahweh the Lord is the one who causes me to be strong; he enables me to climb [(safely/without falling)] in the [rocky] mountains, like [SIM] a deer does. (This message is for the choir director: [When this prayer is sung, it is to be accompanied by people playing] stringed instruments.)
Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.
