Luke 6
1 On the second major Sabbath, Jesus was going through the grainfields, and his disciples were plucking heads of grain, rubbing off the husks in their hands, and eating them.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 But some of the Pharisees said to them, “Why are you doing what is not lawful to do on the Sabbath?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Jesus answered them, “Have you not read what David did when he was hungry, he and those who were with him,
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 how he entered the house of God and took and ate the bread of the Presence, which is not lawful for anyone to eat except for the priests, and how he also gave it to those who were with him?”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Then he said to them, “The Son of Man is Lord even of the Sabbath.”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 On another Sabbath, Jesus went into the synagogue and was teaching, and a man was there whose right hand was withered.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Now the scribes and the Pharisees were watching Jesus closely to see if he would heal on the Sabbath, so that they could find an accusation against him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 But he knew their thoughts and said to the man with the withered hand, “Rise and stand here.” So he rose and stood there.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Then Jesus said to them, “Let me ask you something: Is it lawful on the Sabbath to do good or to do evil, to save life or to kill?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And after looking around at them all, he said to the man, “Stretch out yoʋr hand.” The man did so, and his hand was restored, as sound as the other.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 But the scribes and Pharisees were filled with mindless rage and discussed with one another what they might do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 One day soon afterward Jesus went out to the mountain to pray, and spent the whole night in prayer to God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 When daybreak came, he called his disciples and chose twelve from among them, whom he also named apostles:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon (whom he also named Peter) and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James the son of Alphaeus, and Simon (who was called the Zealot),
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Judas the son of James, and Judas Iscariot (who became a traitor).
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Then Jesus came down with them and stood on a level place. A crowd of his disciples was there along with a great multitude of people from all Judea, Jerusalem, and the coastal region of Tyre and Sidon (who had come to hear him and to be healed of their diseases),
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 as well as people who were harassed by unclean spirits. And they were healed.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 The entire crowd was trying to touch him, because power was coming out from him and healing them all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Then he looked up at his disciples and said, “Blessed are you who are poor, for yours is the kingdom of God.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blessed are you who hunger now, for you will be filled. Blessed are you who weep now, for you will laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blessed are you when others hate you, when they exclude you, reproach you, and spurn your name as evil on account of the Son of Man.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Rejoice in that day and leap for joy, for behold, great is your reward in heaven, for their fathers treated the prophets in the same way.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 But woe to you who are rich, for you have received your comfort.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Woe to you who are filled, for you will hunger. Woe to you who laugh now, for you will mourn and weep.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Woe to you when others speak well of you, for their fathers treated the false prophets in the same way.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “But I say to you who are listening, love your enemies, do good to those who hate you,
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 bless those who curse you, and pray for those who mistreat you.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 If anyone strikes yoʋ on one cheek, offer him the other also. If anyone takes away yoʋr cloak, do not withhold yoʋr tunic from him either.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Give to everyone who asks of yoʋ, and if anyone takes away yoʋr belongings, do not demand them back.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 As you wish that others would do to you, do the same also to them.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 If you love those who love you, what benefit is that to you? For even sinners love those who love them.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 And if you do good to those who do good to you, what benefit is that to you? For even sinners do the same.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 And if you lend to those from whom you expect to receive something back, what benefit is that to you? For even sinners lend to other sinners in order to receive back the same amount.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 But love your enemies, do good to them, and lend to them without expecting anything in return. Then your reward will be great, and you will be sons of the Most High, for he is kind to the ungrateful and the evil.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Therefore be merciful, just as your Father is merciful.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “Do not judge, and you will certainly not be judged. Do not condemn, and you will certainly not be condemned. Forgive, and you will be forgiven.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Give, and it will be given to you. A good measure, pressed down, shaken together, and running over, will be put into your lap. For with the same measure you use it will be measured to you in return.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 He also told them a parable: “Can one blind person guide another? Will they not both fall into a pit?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 A disciple is not above his teacher, but everyone who is fully trained will be like his teacher.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Why do yoʋ see the speck in yoʋr brother's eye, but do not consider the beam in yoʋr own eye?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Or how can yoʋ say to yoʋr brother, ‘Brother, let me take the speck out of yoʋr eye,’ when yoʋ yoʋrself do not see the beam in yoʋr own eye? Hypocrite! First take the beam out of yoʋr own eye, and then yoʋ will see clearly to take the speck out of yoʋr brother's eye.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “No good tree produces bad fruit, nor does a bad tree produce good fruit.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Each tree is known by its own fruit. People do not gather figs from thorns, nor do they pick grapes from a bramble bush.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 The good person brings good things out of the good treasure of his heart, and the evil person brings evil things out of the evil treasure of his heart, for out of the abundance of his heart his mouth speaks.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “Why do you call me, ‘Lord, Lord,’ and not do what I say?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 I will show you what someone is like who comes to me, hears my words, and acts on them.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 He is like a man building a house, who dug deep and laid a foundation on the rock. When a flood came, the river burst against that house but could not shake it, for it was founded on the rock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 But he who hears my words and does not act accordingly is like a man who built a house on the ground without a foundation. As soon as the river burst against that house, it fell and was utterly destroyed.”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
