John 11
1 Was now a certain [man] ailing, Lazarus of Bethany of the village of Mary and Martha the sister of her;
Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
2 Was now Mary the [one] having anointed the Lord with fragrant oil and having wiped the feet of Him with the hair of her, whose brother Lazarus was sick.
(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3 Sent therefore the sisters to Him saying; Lord, behold [he] whom You love was being sick.
И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 Having heard then Jesus said; This sickness not is unto death but for the glory of God that may be glorified the Son of God through it.
А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 was loving now Jesus Martha and the sister of her and Lazarus.
А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6 When therefore He heard that he is sick, then indeed He remained in which He was [the] place two days.
Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7 Then after this He says to the disciples; Let us go into Judea again.
А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Say to Him the disciples; Rabbi, just now were seeking You to stone the Jews, and again You are going there?
Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Answered Jesus; Surely twelve hours are there in the day? If anyone shall walk in the day, not he stumbles, because the light of the world this he sees.
Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
10 if however anyone shall walk in the night, he stumbles, because the light not is in him.
Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11 These things He said and after this He says to them; Lazarus the friend of us has fallen asleep; but I go that I may awaken him.
Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 Said therefore the disciples (to Him; *N+KO) Lord, if he has fallen asleep, he will get well.
Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Had spoken however Jesus of the death of him; they however thought that of the rest of sleep He speaks.
Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Then therefore said to them Jesus plainly; Lazarus has died.
Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 And I rejoice for sake of you, in order that you may believe, that not I was there; But let us go to him.
И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 Said therefore Thomas who is being named Didymus to the fellow disciples; Let us go also us that we may die with Him.
Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 Having come therefore Jesus found him four already days having been in the tomb.
И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
18 Was now Bethany near Jerusalem about away stadia fifteen.
А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19 (and *k) Many (now *no) of the Jews had come unto (concerning *k) Martha and Mary that they may console them concerning the brother (of them. *k)
и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
20 Therefore Martha, when she heard that Jesus is coming, met with Him; Mary however in the house was sitting.
Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21 Said then Martha to Jesus; Lord, if You had been here, not then would (be dead *N+kO) the brother of mine.
Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22 Nevertheless even now I know that as much as maybe You may ask God will give You God.
Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
23 Says to her Jesus; Will rise again the brother of you.
Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 Says to him Martha; I know that he will rise again in the resurrection in the last day.
Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
25 Said to her Jesus; I myself am the resurrection and the life; the [one] believing in Me myself even if even if he shall die he will live,
Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26 and everyone who is living and believing in Me myself certainly not he shall die to the age. Believe you this? (aiōn g165)
и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? (aiōn g165)
27 She says to Him; Yes Lord; I myself have believed that You yourself are the Christ the Son of God the [One] into the world coming.
Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28 And (these things *N+kO) having said she went away and she called Mary the sister of her secretly having said; The Teacher is come and He calls you.
И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29 She (then *no) when she heard ([she] rose up *N+kO) quickly and (was coming *N+kO) to Him.
И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Not yet now had come Jesus into the village, but was (still *no) in the place where met with Him Martha.
Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31 The then Jews who are being with her in the house and consoling her, having seen Mary that soon she rose up and went out, followed after her, (having supposed *N+KO) that she is going to the tomb that she may weep there.
А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32 Therefore Mary when she came to where was Jesus, having seen Him she fell of Him (at *N+kO) the feet saying to Him; Lord, if You had been here, not then would my have died brother.
И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 Jesus therefore when He saw her weeping and the having come with her Jews weeping, He was deeply moved in spirit and troubled Himself
Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 And He said; Where have you laid him? They say to Him; Lord, do come and do see.
И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Wept Jesus.
Исус се просълзи.
36 Were saying therefore the Jews; Behold how He was loving him!
Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 Some however of them said; Surely was able this [man] who having opened the eyes of the blind to have caused that also this one not may have died?
А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Jesus therefore again being deeply moved in Himself He comes to the tomb; It was now a cave, and a stone was lying against it.
Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Says Jesus; do take away the stone. Says to Him the sister of the [one] (having deceased *N+kO) Martha; Lord, already he stinks; four days for it is.
Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40 Says to her Jesus; Surely I said to you that if you shall believe you will see the glory of God?
Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
41 They took away therefore the stone (where was who having died laid. *K) Now Jesus lifted [His] eyes upwards and said; Father, I thank You that You have heard Me.
И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 I myself and knew that always Me You hear; but on account of the crowd which already standing around I said [it], that they may believe that You yourself Me sent.
Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 And these things having said in a voice loud He cried out; Lazarus, come forth.
Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 (and *k) Came forth the [one] having died bound the feet and the hands with linen strips, and the face of him in a headcloth had bound about. Says to them Jesus: do unbind him and do allow him to go.
Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Many therefore of the Jews having come to Mary and having seen (what things *NK+o) He did (Jesus *k) believed in Him.
Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
46 some however of them went to the Pharisees and told to them what did Jesus.
А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 Gathered therefore the chief priests and the Pharisees a council and they were saying; What are we to do? For this man many does signs!
Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48 If we shall let him alone Him like this, all will believe in Him, and will come the Romans and will take away of us both the place and the nation.
Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
49 One however certain of them Caiaphas, high priest being on the year same, said to them; You yourselves not know no [thing],
А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
50 nor (consider you *N+kO) that it is profitable (for you *N+KO) that one man may die for the people, and not all the nation may perish.
нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
51 This now from himself not he said, but high priest being on the year that he prophesied that was about Jesus to die for the nation,
Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 and not for the nation only but that also the children of God those scattered He may gather together into one.
и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
53 From that [very] therefore day (they plotted *N+kO) that they may kill Him.
И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
54 Therefore Jesus no longer no longer publicly was walking among the Jews, but went away from there into the region near the wilderness to Ephraim being named a city, And there And there (He stayed *N+kO) with the disciples (of him. *k)
Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 Was now near the Passover of the Jews, and went up many to Jerusalem out of the region before the Passover so that they may purify themselves.
А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56 They were seeking therefore Jesus and were saying among one another in the temple already standing; What does it seem to you, that certainly not He may come to the feast?
И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57 Had given now (also *k) the chief priests and the Pharisees (commands *N+KO) that if anyone shall know where He is he shall show [it], so that they may seize Him.
А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
