Luke 23
1 And one and all the throng of them, arising, led him unto Pilate.
Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 And they began to accuse him, saying—This one, found we, perverting our nation, and forbidding to give, tribute unto Caesar, —and affirming himself to be, an anointed king.
О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
3 And, Pilate, questioned him, saying—Art, thou, the king of the Jews? And, he, answering him, said—Thou, sayest.
А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 And, Pilate, said unto the High-priests and the multitudes, Nothing, find I, worthy of blame, in this man.
И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 But, they, began to be urgent, saying—He is stirring up the people, teaching along all Judaea, even beginning from Galilee unto this place.
А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 Now, Pilate, hearing [that], questioned whether the man was, a Galilaean.
А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 And, getting to know that he was of the jurisdiction of Herod, he sent him back unto Herod, he also, being in Jerusalem in these days.
И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
8 And, Herod, seeing Jesus, rejoiced exceedingly; for he had been, a considerable number of times, wishing to see him, —because he had heard concerning him, and was hoping, some sign, to behold, by him, brought to pass.
А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 And he went on to question him in a good many words; but, he, answered him, nothing.
И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
10 And the High-priests and the Scribes stood vehemently accusing him.
А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 And Herod with his soldiery, having set him at nought, and mocked him, threw about him a gorgeous robe, and sent him back unto Pilate.
Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 And they became friends—both Herod and Pilate—on the self-same day, one with another; for they had previously been at enmity between themselves.
В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 And, Pilate, calling together the High-priests, and the Rulers, and the people,
Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 said unto them—Ye brought unto me this man, as one turning away the people, and lo! I, in your presence, examining him, found, nothing, in this man worthy of blame, in respect of the things whereof ye were making accusation against him.
Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Nay! nor Herod; for he hath sent him back unto you, —and lo! nothing worthy of death, hath been done by him.
Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 So, then, chastising him, I will release him.
И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 But they cried aloud, with the whole throng, saying—Away with this man! and release unto us Barabbas: —
Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 who indeed, because of a certain revolt which had occurred in the city, and of murder, had been thrown into prison.
(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20 Again, however, Pilate, called out unto them, wishing to release Jesus.
И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21 But, they, called out in return, saying—Crucify! crucify him!
А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
22 But, he, the third time, said unto them—Why! what base thing hath this man done? Nothing worthy of death, found I in him. Chastising him, then, I will release him!
А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 But they became urgent with loud voices, claiming to have him crucified; and their voices began to prevail.
Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 And, Pilate, consented, that their request should be granted;
И Пилат реши да изпълни искането им:
25 and released him who, for revolt and murder, had been cast into prison, whom they claimed, —whereas, Jesus, delivered he up unto their will.
Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
26 And, as they led him away, they laid hold of a certain Simon, a Cyrenian, coming from the country, —they laid on him the cross, that he might bear it after Jesus.
И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 And there was following him a great throng of the people, and of women, who were smiting themselves and lamenting him.
И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 But, turning towards them, Jesus said—Daughters of Jerusalem! Do not weep for me; but, for yourselves, be weeping, and for your children.
А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 For lo! days are coming, in which they will say—Happy the barren! even the wombs that never bare, and the breasts that never gave suck.
защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Then, will they begin to say—unto the mountains, Fall upon us! and unto the hills, Cover us!
Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Because if, in moist wood, these things, they are doing, —in, the dry, what shall happen?
Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 And there were being led, two other evil-doers also, to be lifted up.
И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 And, when they came into the place which was called Skull, there, they crucified him; and the evil-doers, one indeed on the right hand, and the other on the left.
И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
34 But, Jesus, was saying—Father! forgive them; for they know not what they do. And, when they were parting his garments, they cast lots.
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 And the people were standing, looking on. But the rulers were sneering, saying—Others, he saved, let him save himself, —if, this, is, the Christ of God, the Chosen.
И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Moreover the soldiers also mocked him, —coming near, offering, vinegar, unto him,
Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 and saying—If, thou, art the King of the Jews, save thyself.
Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
38 Now there was an inscription also, over him—THE KING OF THE JEWS, THIS!
А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 And, one of the suspended evil-doers, began to defame him—Art not, thou, the Christ? Save thyself and us!
И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 But the other, answering, rebuked him, and said—Neither fearest, thou, God, in that thou art, in the same judgment?
А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 And, we, indeed, justly, —for, things worthy of what we have done, are we duly receiving, but, this man, nothing amiss, hath done.
И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 And he went on to say—Jesus! remember me, whensoever thou shalt come into thy kingdom.
И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 And he said unto him—Verily, I say unto thee this day: With me, shalt thou be in Paradise.
А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 And it was already about the sixth hour, and, darkness, came upon the whole land, until the ninth hour, —
А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 the sun failing; and the veil of the temple was rent in the midst.
като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 And, calling out with a loud voice, Jesus said—Father! into thy hands, I commend my spirit. And, this, saying, he ceased to breathe.
И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 And the centurion, beholding that which came to pass, began to glorify God, saying—In very deed, this man, was, righteous.
И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
48 And, all the multitudes who had been drawn together unto this spectacle, having looked upon the things that came to pass, smiting their breasts, began to return.
А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 But all they who were acquainted with him, were standing afar off, women also who had followed with him from Galilee, —beholding these things.
А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 And lo! a man, by name Joseph, being, a councillor, —a good and righteous man
И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 (the same had not consented unto their plan and deed), —from Arimathaea, a city of the Jews, who was awaiting the kingdom of God,
който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
52 the same, going unto Pilate, claimed the body of Jesus.
той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 And, taking it down, he wrapped it in a fine Indian cloth, and laid him in a tomb hewn in stone, —where no one as yet was lying.
И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 And it was a day of preparation, and, a Sabbath, was about to dawn.
И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 And the women, they who had come out of Galilee with him, following after, observed the tomb, and how his body was laid.
И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 And, returning, they made ready spices and perfumes. And, on the Sabbath, indeed, they were quiet, according to the commandment;
И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
