Luke 20
1 And it came to pass, on one of the days, as he was teaching the people in the temple, and telling the good tidings, that the High-priests and the Scribes, with the Elders, came upon him, —
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 and spake, saying, unto him—Tell us, by what authority, these things, thou art doing, and, who, is it, that gave thee this authority.
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And answering, he said unto them—I too, will question, you, as to a matter, —and tell me!
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 The immersion of John, Of heaven, was it, or of men?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 And they deliberated together by themselves, saying—If we say, Of heaven, he will say, Wherefore did ye not believe him?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 But, if we say, Of men, the people, one and all, will stone us, for, persuaded, they are, that, John, was, a prophet.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 And they answered, that they knew not whence.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 And, Jesus, said unto them—Neither do, I, tell, you, by what authority, these things, I am doing.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 And he began, unto the people, to be speaking this parable: —A man, planted a vineyard, and let it out to husbandmen, and went from home for a long time.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 And, in due season, he sent unto the husbandmen, a servant, that, of the fruit of the vineyard, they might give him; but, the husbandmen, having beaten him, sent him away empty.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 And he, further, sent another servant; but, they, beating, that one also, and dishonouring him, sent him away, empty.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 And he, further, sent, a third; but, they, bruising, this one also, thrust him out.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 And the lord of the vineyard said—What shall I do? I will send my son, the beloved, —It may be, that, him, they will respect.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 But he husbandmen, seeing him, began to deliberate one with another, saying—This, is, the heir: Let us slay him, that, ours, may be, the inheritance.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 And, thrusting him forth outside the vineyard, they slew him. What, then, will the lord of the vineyard do unto them?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He will come, and destroy these husbandmen, and give the vineyard unto others. But, when they heard it, they said—Far be it!
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 But, he, looking at them, said—What, then, is this that is written, —A stone which the builders’ rejected, The same, hath become, head of the corner?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Every one who falleth on that stone, will be sorely bruised, but, on whomsoever it shall fall, it will utterly destroy him.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 And the Scribes and the High-priests sought to thrust on him their hands, in that very hour; and feared the people; for they perceived that, against them, spake he this parable.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And, watching narrowly, they sent forth suborned men, feigning themselves to be, righteous, that they might lay hold of a word of his, so as to deliver him up unto the rule and the authority of the governor.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 And they questioned him, saying—Teacher! we know that, rightly, thou speakest and teachest, and respectest no person, but, in truth, the way of God, dost teach:
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Is it allowable for us to give, unto Caesar, tribute, or not?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 But, observing their villainy, he said unto them—
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Shew me a denary. Of whom, hath it an image and inscription? And, they, said—Of Caesar.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 And, he, said unto them—Well then! render the things of Caesar, unto Caesar, and the things of God, unto God.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 And they could not lay hold of the saying, before the people; and, marvelling at his answer, they held their peace.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 But there came near certain of the Sadducees, they who say, Resurrection, there is none! and questioned him,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 saying—Teacher! Moses, wrote for us, If one’s brother die, having a wife, and, he, be, childless, that his brother shall take the wife, and raise up seed unto his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Seven brethren, therefore, there were, —and, the first, taking a wife, died childless,
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 And, the second,
И вторият и третият я взеха;
31 and the third, took her, —yea, likewise, even the seven; They left no children, and died:
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Later on, the woman also, died.
А после умря и жената.
33 The woman, therefore, in the resurrection, Of which of them, doth she become wife? for, the seven, had her to wife.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 But, they who have been accounted worthy, that age, to obtain, and the resurrection that is from among the dead, neither marry, nor are given in marriage; (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 For they cannot, even die any more, —for, equal unto messengers, are they, and are, sons of God, Of the resurrection, being, sons.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 But, that the dead do rise, even Moses, disclosed at the bush, when he calleth the Lord—The God of Abraham and God of Isaac and God of Jacob:
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Now, God, he is not, of the dead, but, of the living, —for, all, unto him, do live.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 And certain of the Scribes, answering, said—Teacher! Well, hast thou spoken.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 For, no longer, were they daring to ask him any questions.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 And he said unto them—How say they, that, the Christ, is, David’s Son?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 For, David himself, saith, in [the] book of Psalms: Said the Lord, unto my Lord, Sit thou at my right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Until I make thy foes thy footstool.
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David, therefore, calleth, him Lord: How, then, his son, is he?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 And, all the people hearing, he said unto the disciples:
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Be taking heed of the Scribes—Who desire to walk about in long robes, and are fond of salutations in the markets, and first seats in the synagogues, and first couches in the chief meals, —
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Who devour the houses of widows, and, for a show, are a long time at prayer. These, shall receive, a heavier sentence.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
