Romans 6
1 What shall we say then? Shall we continue in sin, that grace may abound?
Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
2 God forbid. We who died to sin, how shall we any longer live therein?
Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
3 Or are ye ignorant that all we who were baptized into Christ Jesus were baptized into his death?
Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
4 We were buried therefore with him through baptism into death: that like as Christ was raised from the dead through the glory of the Father, so we also might walk in newness of life.
Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 For if we have become united with [him] by the likeness of his death, we shall be also [by the likeness] of his resurrection;
Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
6 knowing this, that our old man was crucified with [him], that the body of sin might be done away, that so we should no longer be in bondage to sin;
като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
7 for he that hath died is justified from sin.
Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
8 But if we died with Christ, we believe that we shall also live with him;
Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
9 knowing that Christ being raised from the dead dieth no more; death no more hath dominion over him.
знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 For the death that he died, he died unto sin once: but the life that he liveth, he liveth unto God.
Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
11 Even so reckon ye also yourselves to be dead unto sin, but alive unto God in Christ Jesus.
Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
12 Let not sin therefore reign in your mortal body, that ye should obey the lusts thereof:
И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
13 neither present your members unto sin [as] instruments of unrighteousness; but present yourselves unto God, as alive from the dead, and your members [as] instruments of righteousness unto God.
Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
14 For sin shall not have dominion over you: for ye are not under law, but under grace.
Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15 What then? shall we sin, because we are not under law, but under grace? God forbid.
Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16 Know ye not, that to whom ye present yourselves [as] servants unto obedience, his servants ye are whom ye obey; whether of sin unto death, or of obedience unto righteousness?
Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 But thanks be to God, that, whereas ye were servants of sin, ye became obedient from the heart to that form of teaching whereunto ye were delivered;
Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
18 and being made free from sin, ye became servants of righteousness.
и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 I speak after the manner of men because of the infirmity of your flesh: for as ye presented your members [as] servants to uncleanness and to iniquity unto iniquity, even so now present your members [as] servants to righteousness unto sanctification.
(По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
20 For when ye were servants of sin, ye were free in regard of righteousness.
Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
21 What fruit then had ye at that time in the things whereof ye are now ashamed? for the end of those things is death.
Какъв плод имахте тогава от ония неща?
22 But now being made free from sin, and become servants to God, ye have your fruit unto sanctification, and the end eternal life. (aiōnios g166)
Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот. (aiōnios g166)
