Micah 7
1 Woe is me! for I am as when they have gathered the summer fruits, as the grape gleanings of the vintage: there is no cluster to eat; my soul desireth the firstripe fig.
Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозряла смоковница, която душата ми желае.
2 The godly man is perished out of the earth, and there is none upright among men: they all lie in wait for blood; they hunt every man his brother with a net.
Благочестив се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.
3 Their hands are upon that which is evil to do it diligently; the prince asketh, and the judge [is ready] for a reward; and the great man, he uttereth the mischief of his soul: thus they weave it together.
Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата.
4 The best of them is as a brier: the most upright is [worse] than a thorn hedge: the day of thy watchmen, even thy visitation, is come; now shall be their perplexity.
Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е по-бодлив от трънен плет; Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.
5 Trust ye not in a friend, put ye not confidence in a guide: keep the doors of thy mouth from her that lieth in thy bosom.
Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;
6 For the son dishonoureth the father, the daughter riseth up against her mother, the daughter in law against her mother in law; a man’s enemies are the men of his own house.
Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятелите на човека са домашните му.
7 But as for me, I will look unto the LORD; I will wait for the God of my salvation: my God will hear me.
Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.
8 Rejoice not against me, O mine enemy: when I fall, I shall arise; when I sit in darkness, the LORD shall be a light unto me.
Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
9 I will bear the indignation of the LORD, because I have sinned against him; until he plead my cause, and execute judgment for me: he will bring me forth to the light, [and] I shall behold his righteousness.
Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.
10 Then mine enemy shall see it, and shame shall cover her; which said unto me, Where is the LORD thy God? Mine eyes shall behold her; now shall she be trodden down as the mire of the streets.
Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.
11 A day for building thy walls! in that day shall the decree be far removed.
Иде ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.
12 In that day shall they come unto thee, from Assyria and the cities of Egypt, and from Egypt even to the River, and from sea to sea, and [from] mountain to mountain.
В същия час ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и от планина до планина.
13 Yet shall the land be desolate because of them that dwell therein, for the fruit of their doings.
При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.
14 Feed thy people with thy rod, the flock of thine heritage, which dwell solitarily, in the forest in the midst of Carmel: let them feed in Bashan and Gilead, as in the days of old.
Паси людете Си с жезъла Си, Стадото Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.
15 As in the days of thy coming forth out of the land of Egypt will I shew unto him marvelous things.
Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.
16 The nations shall see and be ashamed of all their might: they shall lay their hand upon their mouth, their ears shall be deaf.
Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.
17 They shall lick the dust like a serpent; like crawling things of the earth they shall come trembling out of their close places: they shall come with fear unto the LORD our God, and shall be afraid because of thee.
Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.
18 Who is a God like unto thee, that pardoneth iniquity, and passeth by the transgression of the remnant of his heritage? he retaineth not his anger for ever, because he delighteth in mercy.
Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението Но останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно да показва милост.
19 He will turn again and have compassion upon us; he will tread our iniquities under foot: and thou wilt cast all their sins into the depths of the sea.
Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.
20 Thou wilt perform the truth to Jacob, [and] the mercy to Abraham, which thou hast sworn unto our fathers from the days of old.
Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни.
