Luke 8
1 And it came to pass soon afterwards, that he went about through cities and villages, preaching and bringing the good tidings of the kingdom of God, and with him the twelve,
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 and certain women which had been healed of evil spirits and infirmities, Mary that was called Magdalene, from whom seven devils had gone out,
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 and Joanna the wife of Chuza Herod’s steward, and Susanna, and many others, which ministered unto them of their substance.
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 And when a great multitude came together, and they of every city resorted unto him, he spake by a parable:
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 The sower went forth to sow his seed: and as he sowed, some fell by the way side; and it was trodden under foot, and the birds of the heaven devoured it.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 And other fell on the rock; and as soon as it grew, it withered away, because it had no moisture.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 And other fell amidst the thorns; and the thorns grew with it, and choked it.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 And other fell into the good ground, and grew, and brought forth fruit a hundredfold. As he said these things, he cried, He that hath ears to hear, let him hear.
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 And his disciples asked him what this parable might be.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 And he said, Unto you it is given to know the mysteries of the kingdom of God: but to the rest in parables; that seeing they may not see, and hearing they may not understand.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 Now the parable is this: The seed is the word of God.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 And those by the way side are they that have heard; then cometh the devil, and taketh away the word from their heart, that they may not believe and be saved.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 And those on the rock [are] they which, when they have heard, receive the word with joy; and these have no root, which for a while believe, and in time of temptation fall away.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 And that which fell among the thorns, these are they that have heard, and as they go on their way they are choked with cares and riches and pleasures of [this] life, and bring no fruit to perfection.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 And that in the good ground, these are such as in an honest and good heart, having heard the word, hold it fast, and bring forth fruit with patience.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 And no man, when he hath lighted a lamp, covereth it with a vessel, or putteth it under a bed; but putteth it on a stand, that they which enter in may see the light.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 For nothing is hid, that shall not be made manifest; nor [anything] secret, that shall not be known and come to light.
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 Take heed therefore how ye hear: for whosoever hath, to him shall be given; and whosoever hath not, from him shall be taken away even that which he thinketh he hath.
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 And there came to him his mother and brethren, and they could not come at him for the crowd.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 And it was told him, Thy mother and thy brethren stand without, desiring to see thee.
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 But he answered and said unto them, My mother and my brethren are these which hear the word of God, and do it.
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 Now it came to pass on one of those days, that he entered into a boat, himself and his disciples; and he said unto them, Let us go over unto the other side of the lake: and they launched forth.
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 But as they sailed he fell asleep: and there came down a storm of wind on the lake; and they were filling [with water], and were in jeopardy.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 And they came to him, and awoke him, saying, Master, master, we perish. And he awoke, and rebuked the wind and the raging of the water: and they ceased, and there was a calm.
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 And he said unto them, Where is your faith? And being afraid they marveled, saying one to another, Who then is this, that he commandeth even the winds and the water, and they obey him?
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 And they arrived at the country of the Gerasenes, which is over against Galilee.
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 And when he was come forth upon the land, there met him a certain man out of the city, who had devils; and for a long time he had worn no clothes, and abode not in [any] house, but in the tombs.
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 And when he saw Jesus, he cried out, and fell down before him, and with a loud voice said, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of the Most High God? I beseech thee, torment me not.
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 For he commanded the unclean spirit to come out from the man. For oftentimes it had seized him: and he was kept under guard, and bound with chains and fetters; and breaking the bands asunder, he was driven of the devil into the deserts.
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 And Jesus asked him, What is thy name? And he said, Legion; for many devils were entered into him.
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 Now there was there a herd of many swine feeding on the mountain: and they entreated him that he would give them leave to enter into them. And he gave them leave.
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 And the devils came out from the man, and entered into the swine: and the herd rushed down the steep into the lake, and were choked.
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 And when they that fed them saw what had come to pass, they fled, and told it in the city and in the country.
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 And they went out to see what had come to pass; and they came to Jesus, and found the man, from whom the devils were gone out, sitting, clothed and in his right mind, at the feet of Jesus: and they were afraid.
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 And they that saw it told them how he that was possessed with devils was made whole.
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 And all the people of the country of the Gerasenes round about asked him to depart from them; for they were holden with great fear: and he entered into a boat, and returned.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 But the man from whom the devils were gone out prayed him that he might be with him: but he sent him away, saying,
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 Return to thy house, and declare how great things God hath done for thee. And he went his way, publishing throughout the whole city how great things Jesus had done for him.
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 And as Jesus returned, the multitude welcomed him; for they were all waiting for him.
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 And behold, there came a man named Jairus, and he was a ruler of the synagogue: and he fell down at Jesus’ feet, and besought him to come into his house;
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 for he had an only daughter, about twelve years of age, and she lay a dying. But as he went the multitudes thronged him.
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 And a woman having an issue of blood twelve years, which had spent all her living upon physicians, and could not be healed of any,
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 came behind him, and touched the border of his garment: and immediately the issue of her blood stanched.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 And Jesus said, Who is it that touched me? And when all denied, Peter said, and they that were with him, Master, the multitudes press thee and crush [thee].
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 But Jesus said, Some one did touch me: for I perceived that power had gone forth from me.
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 And when the woman saw that she was not hid, she came trembling, and falling down before him declared in the presence of all the people for what cause she touched him, and how she was healed immediately.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 And he said unto her, Daughter, thy faith hath made thee whole; go in peace.
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 While he yet spake, there cometh one from the ruler of the synagogue’s [house], saying, Thy daughter is dead; trouble not the Master.
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 But Jesus hearing it, answered him, Fear not: only believe, and she shall be made whole.
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 And when he came to the house, he suffered not any man to enter in with him, save Peter, and John, and James, and the father of the maiden and her mother.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 And all were weeping, and bewailing her: but he said, Weep not; for she is not dead, but sleepeth.
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 And they laughed him to scorn, knowing that she was dead.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 But he, taking her by the hand, called, saying, Maiden, arise.
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 And her spirit returned, and she rose up immediately: and he commanded that [something] be given her to eat.
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 And her parents were amazed: but he charged them to tell no man what had been done.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
