John 8
1 but Jesus went unto the mount of Olives.
А Исус отиде на Елеонския хълм.
2 And early in the morning he came again into the temple, and all the people came unto him; and he sat down, and taught them.
И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
3 And the scribes and the Pharisees bring a woman taken in adultery; and having set her in the midst,
И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
4 they say unto him, Master, this woman hath been taken in adultery, in the very act.
Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
5 Now in the law Moses commanded us to stone such: what then sayest thou of her?
А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6 And this they said, tempting him, that they might have [whereof] to accuse him. But Jesus stooped down, and with his finger wrote on the ground.
И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
7 But when they continued asking him, he lifted up himself, and said unto them, He that is without sin among you, let him first cast a stone at her.
Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен. нека пръв хвърли камък на нея.
8 And again he stooped down, and with his finger wrote on the ground.
И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
9 And they, when they heard it, went out one by one, beginning from the eldest, [even] unto the last: and Jesus was left alone, and the woman, where she was, in the midst.
А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
10 And Jesus lifted up himself, and said unto her, Woman, where are they? did no man condemn thee?
И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
11 And she said, No man, Lord. And Jesus said, Neither do I condemn thee: go thy way; from henceforth sin no more.]
И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
12 Again therefore Jesus spake unto them, saying, I am the light of the world: he that followeth me shall not walk in the darkness, but shall have the light of life.
Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
13 The Pharisees therefore said unto him, Thou bearest witness of thyself; thy witness is not true.
Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
14 Jesus answered and said unto them, Even if I bear witness of myself, my witness is true; for I know whence I came, and whither I go; but ye know not whence I come, or whither I go.
Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
15 Ye judge after the flesh; I judge no man.
Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 Yea and if I judge, my judgment is true; for I am not alone, but I and the Father that sent me.
И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.
17 Yea and in your law it is written, that the witness of two men is true.
И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18 I am he that beareth witness of myself, and the Father that sent me beareth witness of me.
Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 They said therefore unto him, Where is thy Father? Jesus answered, Ye know neither me, nor my Father: if ye knew me, ye would know my Father also.
Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.
20 These words spake he in the treasury, as he taught in the temple: and no man took him; because his hour was not yet come.
Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.
21 He said therefore again unto them, I go away, and ye shall seek me, and shall die in your sin: whither I go, ye cannot come.
И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.
22 The Jews therefore said, Will he kill himself, that he saith, Whither I go, ye cannot come?
Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23 And he said unto them, Ye are from beneath; I am from above: ye are of this world; I am not of this world.
И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24 I said therefore unto you, that ye shall die in your sins: for except ye believe that I am [he], ye shall die in your sins.
По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.
25 They said therefore unto him, Who art thou? Jesus said unto them, Even that which I have also spoken unto you from the beginning.
Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
26 I have many things to speak and to judge concerning you: howbeit he that sent me is true; and the things which I heard from him, these speak I unto the world.
Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
27 They perceived not that he spake to them of the Father.
Те не разбраха, че им говореше за Отца.
28 Jesus therefore said, When ye have lifted up the Son of man, then shall ye know that I am [he], and [that] I do nothing of myself, but as the Father taught me, I speak these things.
Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.
29 And he that sent me is with me; he hath not left me alone; for I do always the things that are pleasing to him.
И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.
30 As he spake these things, many believed on him.
Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Jesus therefore said to those Jews which had believed him, If ye abide in my word, [then] are ye truly my disciples;
Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
32 and ye shall know the truth, and the truth shall make you free.
и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 They answered unto him, We be Abraham’s seed, and have never yet been in bondage to any man: how sayest thou, Ye shall be made free?
Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Jesus answered them, Verily, verily, I say unto you, Every one that committeth sin is the bondservant of sin.
Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. (aiōn g165)
36 If therefore the Son shall make you free, ye shall be free indeed.
Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 I know that ye are Abraham’s seed; yet ye seek to kill me, because my word hath not free course in you.
Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.
38 I speak the things which I have seen with [my] Father: and ye also do the things which ye heard from [your] father.
Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
39 They answered and said unto him, Our father is Abraham. Jesus saith unto them, If ye were Abraham’s children, ye would do the works of Abraham.
Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
40 But now ye seek to kill me, a man that hath told you the truth, which I heard from God: this did not Abraham.
А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.
41 Ye do the works of your father. They said unto him, We were not born of fornication; we have one Father, [even] God.
Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
42 Jesus said unto them, If God were your Father, ye would love me: for I came forth and am come from God; for neither have I come of myself, but he sent me.
Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.
43 Why do ye not understand my speech? [Even] because ye cannot hear my word.
Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.
44 Ye are of [your] father the devil, and the lusts of your father it is your will to do. He was a murderer from the beginning, and stood not in the truth, because there is no truth in him. When he speaketh a lie, he speaketh of his own: for he is a liar, and the father thereof.
Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
45 But because I say the truth, ye believe me not.
А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.
46 Which of you convicteth me of sin? If I say truth, why do ye not believe me?
Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
47 He that is of God heareth the words of God: for this cause ye hear [them] not, because ye are not of God.
Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 The Jews answered and said unto him, Say we not well that thou art a Samaritan, and hast a devil?
Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
49 Jesus answered, I have not a devil; but I honour my Father, and ye dishonour me.
Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
50 But I seek not mine own glory: there is one that seeketh and judgeth.
Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века. (aiōn g165)
52 The Jews said unto him, Now we know that thou hast a devil. Abraham is dead, and the prophets; and thou sayest, If a man keep my word, he shall never taste of death. (aiōn g165)
Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века. (aiōn g165)
53 Art thou greater than our father Abraham, which is dead? and the prophets are dead: whom makest thou thyself?
Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 Jesus answered, If I glorify myself, my glory is nothing: it is my Father that glorifieth me; of whom ye say, that he is your God;
Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 and ye have not known him: but I know him; and if I should say, I know him not, I shall be like unto you, a liar: but I know him, and keep his word.
и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.
56 Your father Abraham rejoiced to see my day; and he saw it, and was glad.
Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
57 The Jews therefore said unto him, Thou art not yet fifty years old, and hast thou seen Abraham?
Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?
58 Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Before Abraham was, I am.
Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
59 They took up stones therefore to cast at him: but Jesus hid himself, and went out of the temple.
Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].
