John 20
1 Now on the first [day] of the week cometh Mary Magdalene early, while it was yet dark, unto the tomb, and seeth the stone taken away from the tomb.
В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 She runneth therefore, and cometh to Simon Peter, and to the other disciple, whom Jesus loved, and saith unto them, They have taken away the Lord out of the tomb, and we know not where they have laid him.
Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 Peter therefore went forth, and the other disciple, and they went toward the tomb.
И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 And they ran both together: and the other disciple outran Peter, and came first to the tomb;
И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
5 and stooping and looking in, he seeth the linen cloths lying; yet entered he not in.
И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 Simon Peter therefore also cometh, following him, and entered into the tomb; and he beholdeth the linen cloths lying,
След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 and the napkin, that was upon his head, not lying with the linen cloths, but rolled up in a place by itself.
и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Then entered in therefore the other disciple also, which came first to the tomb, and he saw, and believed.
Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 For as yet they knew not the scripture, that he must rise again from the dead.
Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 So the disciples went away again unto their own home.
И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 But Mary was standing without at the tomb weeping: so, as she wept, she stooped and looked into the tomb;
А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12 and she beholdeth two angels in white sitting, one at the head, and one at the feet, where the body of Jesus had lain.
и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 And they say unto her, Woman, why weepest thou? She saith unto them, Because they have taken away my Lord, and I know not where they have laid him.
И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14 When she had thus said, she turned herself back, and beholdeth Jesus standing, and knew not that it was Jesus.
Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 Jesus saith unto her, Woman, why weepest thou? whom seekest thou? She, supposing him to be the gardener, saith unto him, Sir, if thou hast borne him hence, tell me where thou hast laid him, and I will take him away.
Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16 Jesus saith unto her, Mary. She turneth herself, and saith unto him in Hebrew, Rabboni; which is to say, Master.
Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17 Jesus saith to her, Touch me not; for I am not yet ascended unto the Father: but go unto my brethren, and say to them, I ascend unto my Father and your Father, and my God and your God.
Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Mary Magdalene cometh and telleth the disciples, I have seen the Lord; and [how that] he had said these things unto her.
Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това.
19 When therefore it was evening, on that day, the first [day] of the week, and when the doors were shut where the disciples were, for fear of the Jews, Jesus came and stood in the midst, and saith unto them, Peace [be] unto you.
А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 And when he had said this, he shewed unto them his hands and his side. The disciples therefore were glad, when they saw the Lord.
И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 Jesus therefore said to them again, Peace [be] unto you: as the Father hath sent me, even so send I you.
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 And when he had said this, he breathed on them, and saith unto them, Receive ye the Holy Ghost:
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 whose soever sins ye forgive, they are forgiven unto them; whose soever [sins] ye retain, they are retained.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
24 But Thomas, one of the twelve, called Didymus, was not with them when Jesus came.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
25 The other disciples therefore said unto him, We have seen the Lord. But he said unto them, Except I shall see in his hands the print of the nails, and put my finger into the print of the nails, and put my hand into his side, I will not believe.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 And after eight days again his disciples were within, and Thomas with them. Jesus cometh, the doors being shut, and stood in the midst, and said, Peace [be] unto you.
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
27 Then saith he to Thomas, Reach hither thy finger, and see my hands; and reach [hither] thy hand, and put it into my side: and be not faithless, but believing.
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Thomas answered and said unto him, My Lord and my God.
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 Jesus saith unto him, Because thou hast seen me, thou hast believed: blessed [are] they that have not seen, and [yet] have believed.
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
30 Many other signs therefore did Jesus in the presence of the disciples, which are not written in this book:
А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
31 but these are written, that ye may believe that Jesus is the Christ, the Son of God; and that believing ye may have life in his name.
А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.
