John 16
1 These things have I spoken unto you, that ye should not be made to stumble.
Това ви казах, за да се не съблазните.
2 They shall put you out of the synagogues: yea, the hour cometh, that whosoever killeth you shall think that he offereth service unto God.
Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.
3 And these things will they do, because they have not known the Father, nor me.
И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.
4 But these things have I spoken unto you, that when their hour is come, ye may remember them, how that I told you. And these things I said not unto you from the beginning, because I was with you.
Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;
5 But now I go unto him that sent me; and none of you asketh me, Whither goest thou?
а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
6 But because I have spoken these things unto you, sorrow hath filled your heart.
Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7 Nevertheless I tell you the truth; It is expedient for you that I go away: for if I go not away, the Comforter will not come unto you; but if I go, I will send him unto you.
Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
8 And he, when he is come, will convict the world in respect of sin, and of righteousness, and of judgment:
И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
9 of sin, because they believe not on me;
за грях, защото не вярвате в Мене;
10 of righteousness, because I go to the Father, and ye behold me no more;
за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;
11 of judgment, because the prince of this world hath been judged.
а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.
12 I have yet many things to say unto you, but ye cannot bear them now.
Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.
13 Howbeit when he, the Spirit of truth, is come, he shall guide you into all the truth: for he shall not speak from himself; but what things soever he shall hear, [these] shall he speak: and he shall declare unto you the things that are to come.
А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14 He shall glorify me: for he shall take of mine, and shall declare [it] unto you.
Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
15 All things whatsoever the Father hath are mine: therefore said I, that he taketh of mine, and shall declare [it] unto you.
Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
16 A little while, and ye behold me no more; and again a little while, and ye shall see me.
Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите.
17 [Some] of his disciples therefore said one to another, What is this that he saith unto us, A little while, and ye behold me not; and again a little while, and ye shall see me: and, Because I go to the Father?
Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите; и това, защото отивам при Отца.
18 They said therefore, What is this that he saith, A little while? We know not what he saith.
И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.
19 Jesus perceived that they were desirous to ask him, and he said unto them, Do ye inquire among yourselves concerning this, that I said, A little while, and ye behold me not, and again a little while, and ye shall see me?
Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: Затова ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите?
20 Verily, verily, I say unto you, that ye shall weep and lament, but the world shall rejoice: ye shall be sorrowful, but your sorrow shall be turned into joy.
Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 A woman when she is in travail hath sorrow, because her hour is come: but when she is delivered of the child, she remembereth no more the anguish, for the joy that a man is born into the world.
Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.
22 And ye therefore now have sorrow: but I will see you again, and your heart shall rejoice, and your joy no one taketh away from you.
И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.
23 And in that day ye shall ask me nothing. Verily, verily, I say unto you, If ye shall ask anything of the Father, he will give it you in my name.
И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.
24 Hitherto have ye asked nothing in my name: ask, and ye shall receive, that your joy may be fulfilled.
До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 These things have I spoken unto you in proverbs: the hour cometh, when I shall no more speak unto you in proverbs, but shall tell you plainly of the Father.
Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.
26 In that day ye shall ask in my name: and I say not unto you, that I will pray the Father for you;
В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;
27 for the Father himself loveth you, because ye have loved me, and have believed that I came forth from the Father.
защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
28 I came out from the Father, and am come into the world: again, I leave the world, and go unto the Father.
Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
29 His disciples say, Lo, now speakest thou plainly, and speakest no proverb.
Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.
30 Now know we that thou knowest all things, and needest not that any man should ask thee: by this we believe that thou camest forth from God.
Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.
31 Jesus answered them, Do ye now believe?
Исус им отговори: Сега ли вярвате?
32 Behold, the hour cometh, yea, is come, that ye shall be scattered, every man to his own, and shall leave me alone: and [yet] I am not alone, because the Father is with me.
Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.
33 These things have I spoken unto you, that in me ye may have peace. In the world ye have tribulation: but be of good cheer; I have overcome the world.
Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
