Ecclesiastes 9
1 For all this I laid to my heart, even to explore all this; that the righteous, and the wise, and their works, are in the hand of God: whether it be love or hatred, man knoweth it not; all is before them.
Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.
2 All things come alike to all: there is one event to the righteous and to the wicked; to the good and to the clean and to the unclean; to him that sacrificeth and to him that sacrificeth not: as is the good, so is the sinner; [and] he that sweareth, as he that feareth an oath.
Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
3 This is an evil in all that is done under the sun, that there is one event unto all: yea also, the heart of the sons of men is full of evil, and madness is in their heart while they live, and after that [they go] to the dead.
Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.
4 For to him that is joined with all the living there is hope: for a living dog is better than a dead lion.
Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
5 For the living know that they shall die: but the dead know not any thing, neither have they any more a reward; for the memory of them is forgotten.
Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
6 As well their love, as their hatred and their envy, is now perished; neither have they any more a portion for ever in any thing that is done under the sun.
Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.
7 Go thy way, eat thy bread with joy, and drink thy wine with a merry heart; for God hath already accepted thy works.
Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.
8 Let thy garments be always white; and let not thy head lack ointment.
Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.
9 Live joyfully with the wife whom thou lovest all the days of the life of thy vanity, which he hath given thee under the sun, all the days of thy vanity: for that is thy portion in life, and in thy labour wherein thou labourest under the sun.
Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
10 Whatsoever thy hand findeth to do, do [it] with thy might; for there is no work, nor device, nor knowledge, nor wisdom, in the grave, whither thou goest. (Sheol h7585)
Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш. (Sheol h7585)
11 I returned, and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to men of understanding, nor yet favour to men of skill; but fame and chance happeneth to them all.
Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.
12 For man also knoweth not his time: as the fishes that are taken in an evil net, and as the birds that are caught in the snare, even so, are the sons of men snared in an evil time, when it falleth suddenly upon them.
Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.
13 I have also seen wisdom under the sun on this wise, and it seemed great unto me:
И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма: )
14 There was a little city, and few men within it; and there came a great king against it, and besieged it, and built great bulwarks against it:
Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.
15 Now there was found in it a poor wise man, and he by his wisdom delivered the city; yet no man remembered that same poor man.
Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.
16 Then said I, Wisdom is better than strength: nevertheless the poor man’s wisdom is despised, and his words are not heard.
Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.
17 The words of the wise [spoken] in quiet are heard more than the cry of him that ruleth among fools.
Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.
18 Wisdom is better than weapons of war: but one sinner destroyeth much good.
Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.
